![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Сграбчи главния инспектор за ръката, дръпна го на няколко крачки от пикапа и зашепна настоятелно в лицето му:
— Нали знаеш, че тя е от хората, които подозираме, че са работили с Франкьор и са разпространили онзи видеозапис от фабриката? Беше в идеалната ситуация, за да го направи. Имаше необходимия достъп, възможности и съответния характер. — Терез стрелна с поглед тъмната фигура, очертана от веселото сияние на коледните лампички. — Почти сигурно е, че работи с Франкьор. Какво си направил, Арман?
— Трябваше да поема този риск — настоя детективът. — Ако е човек на Франкьор, спукана ни е работата, но така или иначе, сме прецакани. Може и да е една от малкото хора, които са имали възможност да разпространят видеозаписа, но освен това е една от малкото, които могат да ни помогнат да се свържем с интернет.
Двамата старши служители на Sûretè се взираха сърдито един в друг.
— Знаеш го, Терез — настояваше Гамаш. — Нямах избор.
— Имал си избор, Арман — просъска Терез. — Поне можеше да ме попиташ. Да ни попиташ.
— Ти не си работила с нея, а аз съм — заяви главният инспектор.
— Освен това много разбираш от хора, нали? Това ли било, Арман? Затова ли Жан Ги е там, където е? Затова ли всички от твоя отдел те изоставиха? Затова ли се крием тук, а единствената ни надежда е една от бившите ти служителки, за която дори нямаш представа дали може да й се има доверие, или не?
Думите й бяха посрещнати с мълчание. Мълчание и едно дълго, дълго въздъхване, което приличаше на дим.
— Извини ме — промълви детективът накрая и тръгна към пътя, като подмина Терез Брюнел.
— Мога ли да помогна? — попита Жером някак непохватно. Чул бе думите на съпругата си. Подозираше, че младата жена също ги е чула.
— Прибирай се, Жером — рече Гамаш. — Аз ще се погрижа.
— Знаеш, че жена ми нямаше предвид това, което каза.
— Напротив — възрази главният инспектор. — И беше права.
Когато съпрузите Брюнел влязоха в къщата на Емили, Гамаш се обърна към новодошлата:
— Чухте ли?
— Чух. Шибана параноичка.
— Не ми говорете така, полицай Никол. Проявявайте уважение към мен и към Брюнел.
— Значи това била тя — учуди се Никол и се вгледа в тъмнината. — Комисар Брюнел. Не можах да я позная. Готина компания. Тя не ме харесва.
— Не ви се доверява.
— А вие, сър?
— Нали аз ви помолих да дойдете?
— Да, но нямахте избор.
Беше твърде тъмно, за да види добре лицето й, но Гамаш бе сигурен, че на него грее подигравателна усмивка. Запита се колко ли голяма грешка е направил този път.
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На следващата сутрин четиримата се заеха да инсталират оборудването, което полицай Ивет Никол бе докарала от Монреал. Пренесоха всичко от къщата на Емили до старата сграда на училището горе на хълма.
Оливие бе дал ключа на Гамаш, без да задава въпроси. А Гамаш не бе дал обяснение. Когато отключи вратата, го лъхна застоял въздух, сякаш някогашното училище, което се помещаваше в една-единствена стая, бе притаявало дъх години наред. Беше прашно и все още миришеше на тебешир и учебници. Вътре бе кучи студ. В центъра на помещението стоеше черна чугунена печка на дърва, а по стените бяха окачени географски карти и учебни диаграми. Математика, естествени науки, граматика. В предната част на стаята, над бюрото на учителя, се издигаше грамадна черна дъска.
Повечето ученически чинове ги нямаше, но покрай стените бяха подредени няколко маси.
Гамаш се огледа и кимна. Щеше да свърши работа.
Появи се Жил и помогна да пренесат кабелите, терминалите, мониторите и клавиатурите.
— Старички са — отбеляза. — Сигурни ли сте, че все още работят?
— Работят — тросна се Никол и огледа прошарения мъж. — Вас ви познавам. Срещнахме се последния път, когато бях тук. Говорите с дърветата.
— Говори с дърветата? — промърмори Терез на Гамаш, когато той мина покрай нея, понесъл кашон, пълен с части. — Два на нула за вас, господин главен инспектор. Кой е следващият? Ханибал Лектър?
В рамките на един час цялото оборудване бе пренесено от къщата на Емили до старото училище. Полицай Никол се бе оказала по-полезна, отколкото можеха да се надяват всички, особено Гамаш. А това само го накара да се чувства още по-неудобно. Един-единствен път се бе противопоставила на нарежданията му.
— Наистина ли? — бе възразила, когато главният инспектор й каза какво трябва да се направи. — Това ли е планът?
— Имате ли по-добър, полицай Никол?