V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Идеален път за бягство. Какъв идиот е Мантиса! Но по средата на моста те излязоха от него и пристъпиха в задната стая на една тютюнопродавница. Изглежда този изход бе добре познат на полицаите; неприятно. Обаче, за какво е цялата тази потайност? Никоя градска управа досега не е била толкова предпазлива. Това, следователно, трябва да е свързано с Венецуела. На улицата ги чакаше закрито ландо, черно. Блъснаха го вътре и потеглиха към десния бряг. Ясно му бе, че няма да тръгнат направо към местоназначението. Така и стана: след като преминаха моста, кочияшът започна да кара в зигзаг, направи два-три големи кръга, няколко пъти се връщаше по едни и същи улици. Настанен удобно, Гаучото, изкрънка една цигара от лейтенанта и започна да обмисля положението. Ако са венецуелците, значи е загазил. Бе дошъл във Флоренция специално за да организира венецуелската колония, която бе съсредоточена в североизточната част на града, близо до „Виа Кавур“. Те бяха само няколкостотин: не общуваха с други хора, работеха в цигарената фабрика или на Mercato Centrale179 или като лавкаджии в Четвърти Армейски корпус, чиито съоръжения бяха наблизо. За два месеца Гаучото ги бе разпределил в няколко военизирани формирования, под колективното название Figli di Machiavelli180. Не че кой знае колко обичаха да бъдат командвани; нито бяха особено либерални или националисти, в политическия смисъл на думата; просто от време на време им доставяше удоволствие да повилнеят и ако военната организация и покровителството на Макиавели можеха да ускорят нещата, толкова по-добре. Гаучото вече два месеца им обещаваше метеж и размирици, но още не бе настъпило подходящо време: в Каракас бе спокойно, само няколко незначителни престрелки в джунглите. Той очакваше някакъв сериозен инцидент, подтик, на който да реагира със съкрушителен сразяващ ответен удар отвъд Атлантическия океан. Все пак, бяха изминали само две години от уреждането на граничния спор с Британска Гвиана, заради който Англия и Съединените Щати почти бяха стигнали до война. Неговите агенти в Каракас непрекъснато го уверяваха, че подготвят мястото на действие, въоръжават хората, дават подкупи, въпрос на време е само. Очевидно нещо се е случило, иначе защо им е го арестуват? Трябва да измисли някакъв начин да предаде съобщение на своя лейтенант Куернакаброн. Обичайната им явка бе в бирария Шайсфогъл, на „Пиаца Виторио Емануеле“. Ами синьор Мантиса и неговия Ботичели? За съжаление това ще остане за някоя друга вечер…
Ах, какъв е идиот!
Нали венесуелското консулство е само на около петдесетина метра от Уфици? Ако започне демонстрация, полицаите ще имат достатъчно работа; дори няма да чуят експлозията на бомбата. Маневра за отвличане на вниманието! Мантиса, Чезаре и дебелият блондин ще се измъкнат невредими. Дори може да ги придружи до мястото на срещата, под моста: няма да бъде благоразумно той самият, като подстрекател, да остава много дълго на сцената на размириците.
Разбира се, всичко това е при условие, че ще може да отхвърли обвиненията, които полицията ще опита да му натресе, или, ако не успее да ги заблуди, да избяга. Но най-важното сега е да влезе във връзка с Куернакаброн. Усети, че ландото почва да забавя ход. Един от полицаите извади копринена кърпичка, сгъна я веднъж, още веднъж, и завърза очите на Гаучото. Колата подскочи два-три пъти и спря. Лейтенантът го хвана за ръката и го поведе през двор, минаха през портал и след няколко завоя се спуснаха по стълби.
— Тук — нареди лейтенантът.
— Мога ли да помоля за една услуга? — обърна се към него Гаучото. — Днес изпих доста вино, а не успях да… С други думи, ако ще трябва да отговарям любезно и откровено на въпросите ви, ще ми бъде по-спокойно, ако…
— Добре — изръмжа лейтенантът. — Анджело, наглеждай го.
Гаучото се усмихна благодарно. Тръгна бавно по коридора след Анджело, който му отвори вратата.
— Ще имаш ли нещо против, ако сваля това? — попита той. — Все пак, un gabinetto e’ un gabinetto181.
— Така е — отвърна полицаят. — И прозорците са матирани. Влизай.
— Mille gracie182. — Гаучото свали превръзката от очите си и с изненада установи, че стои насред луксозна тоалетна. Даже имаше отделни кабинки. Само американците и англичаните са толкова придирчиви към водопроводните инсталации. А в коридора отвън, бе усетил миризма на хартия, мастило и червен восък; консулство, разбира се. Резиденциите на американския и британския консул бяха на „Виа Торнабуони“ и той вече знаеше, че се намира на около три пресечки западно от „Пиаца Виторио Емануеле“. Шайсфогъл бе почти на един хвърлей разстояние.
179
Mercato Centrale (итал.) — централен пазар.
180
Figli di Machiavelli (итал.) — синовете на Макиавели
181
un gabinetto e’ un gabinetto (итал.) — намираме се в тоалетна.
182
Mille gracie (итал.) — хиляди благодарности, много благодаря.