![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
— Видя ли?
Той втренчено загледа коприната във всички цветове на дъгата и тя знаеше, че и той, също като нея, мисли за снимката за „Вог“ на Марго Журдан като модел на Диор през 1947 година.
Протегна ръка и докосна една от роклите. „Льо Мюге“, бяла, дълга до коляното рокля, украсена със стотици преплетени и съвършени момини сълзи. Майски сълзи. Сълзи на щастие. Или сълзите, бликнали от очите на Дева Мария в подножието на кръста. Сега, в къщата на баба си, застанала пред нейните рокли, Кат можеше да мисли само за думите „концентрационен лагер“.
— Да отидем да се поразходим – каза Елиът, очевидно доловил промяната в настроението й.
Тя кимна. Може би балсамът на морето и небето щеше да повдигне духа й и да я освободи от страха.
Спуснаха се надолу до някакъв залив. Раци се разбягваха от стъпките им по пясъка. Брегът се простираше чак до стена от скали, която почти затулваше Портлевън. Кат се питаше дали бе възможно да се премине по някакъв начин през скалите, или те образуваха нещо като задънена улица и така плажът оставаше изцяло скрит.
Преди да стигнат до стената, се надигна бриз и ги засипа с пясък, затова решиха вместо това да се разходят из тресавището зад къщата. След почти половин час стигнаха до някаква стена в далечния край на имота. От другата страна можеше да се види примамлива комбинация от високи и стройни дървета. Набра се на ръце, седна на стената и загледа удивено надолу.
Градината се простираше на цели акри площ, на места поддържана, на други напълно подивяла. В далечния край едва успя да различи някаква къща, скрита от джунглата от бръшлян, лози и вековни дървета. Близо до Кат имаше няколко парника, подрязани плетове, зеленчукова градина и ливада, осеяна с цветя, като невероятна картина на художник поантилист. Толкова бе поразена, че се наведе напред, за да види повече, загуби опора и се претърколи.
— Кат! – чу как Елиът я вика. – Добре ли си?
За секунди се покатери на стената и се прехвърли, доста по-елегантно от нея, от другата страна.
Кат седна и се усмихна печално.
— За щастие, успях да се приземя върху това.
Посочи купчината прясно окосена трева, която бе
смекчила удара от падането.
Изправи се с трева, полепнала по дрехите и вероятно по цялото й тяло. Разбира се, Елиът се протегна, за да извади няколко стръка от косите й.
— Приличаш на митично диво създание – пошегува се той.
Някакъв остър глас го прекъсна.
— Не може да влизате така. Отидете отпред и си платете, както всички останали. Въпреки че, след като идвате час преди затваряне, не знам какво очаквате да успеете да видите.
Кат се отдръпна от Елиът и видя възрастна жена с дълга бяла коса, която бе придобила жълтия цвят на стар памучен плат по краищата. Тя ги сочеше с пръст.
Кат потрепери.
— Много съжалявам. Нямахме намерение да се промъкваме така. Паднах от стената.
Жената я гледаше обвинително.
— Как си се качила на стената? Единственият начин е да преминеш без разрешение през съседния имот.
— О не – възкликна Кат. – Не сме минавали без разрешение.
Елиът пристъпи напред и протегна ръка.
— Аз съм Елиът Бофор. Това трябва да са Изгубените градини на Лизандър. Чувал съм за тях, че са красиво място, но никога не съм имал възможност да ги посетя. Сега съзнавам, че е било грешка.
Старата жена се усмихна и пое ръката му, видимо очарована както от маниерите, така и от думите му.
Кат също протегна ръка и каза:
— Аз съм Кат. Наистина е впечатляващо.
— Ваши ли са градините? – попита Елиът.
— Да.
А след това старата жена се представи.
— Аз съм Марго Журдан. – Намръщено каза на жената.
Кат ахна и този звук рикошира около тях. Поклати глава и отстъпи назад. Само ръката на Елиът, който я бе подпрял за гърба, я възпря да не побегне.
— Обадих се преди месеци. Казахте ми, че сте на петдесет години и няма начин да сте жената, която търся.
— Излъгах – каза тя, без да се извини. – Кой не би искал отново да бъде на петдесет? Освен това никога не съм мислила, че някой ще дойде да търси Марго Журдан.
Кат замръзна на място. Градините изчезнаха от взора й. Всичко се стопи, освен жената. И съзнанието, че баба й бе казала точно същите думи в Австралия. Никога не съм мислила, че някой ще дойде да търси Марго Журдан.
СЕДМА ЧАСТ
СКАЙ
Първото нещо, което искам да разясня, е, че ние, жените от щаба на Спомагателните транспортни военновъздушни сили, никога не сме се смятали за героини…
Джоан Хю
Двайсет и първа глава
Англия, юни 1943