Warcraft - Нощта на Дракона

Тя очакваше всеки миг някой от скардините да вдигне очи към тях, но те така и не го сториха. Гренда не знаеше къде са всички останали. Тя се чудеше дали бяха тръгнали по петите на висшата елфа или на дренаята, която не бяха виждали, откакто за последно видяха и Ром. Докато си мислеше за другите, Гренда пусна още двама от воините си. Но те не изминаха и две трети от пътя, когато бяха забелязани… но не от тези под тях.

Скардинът, който подаде сигнал за тревога, се беше появил от един от по-горните входове, до който нито едно джудже не можеше да се добере. Люспестото същество се катереше по високата стена на пещерата като паяк. Беше забелязало двамата воини. То отвори уста и нададе гърлен вой, който прозвуча, сякаш идваше от нечий гроб.

Другите скардини моментално се втурнаха да спрат бегълците. Но стана дори по-лошо — още скардини започнаха да прииждат от дупките и Гренда вече не ги оприличаваше на паяци, а по-скоро на отровни мравки.

— Всички напред! Веднага!

Останалите джуджета се затичаха, а Гренда остана последна. Тя носеше копие, което сега й създаваше неудобство при прехода. И все пак се надяваше, че повечето скардини няма да могат да стигнат до моста, преди групата да успее да се измъкне от пещерата. Освен това може би нямаше да се наложи да използват нито копията, нито камшиците преди това.

Нещо дребно изсвистя покрай главата й. В същото време този пред нея нададе рев и се прекатури от скалата, политайки надолу. Гренда видя, че той вече беше мъртъв, преди тялото му да се удари в пода. Тя погледна към близката стена, където нещото се беше забило. То беше малък камък с шипове, дълги поне пет сантиметра.

Гренда разпозна материала, от който беше направен и веднага осъзна колко е смъртоносен дори за череп на джудже. Още един от хората й изрева и падна. Този път тялото се сгромоляса върху моста и препречи пътя на останалите. Нямаше време за любезности.

— Избутайте я! — извика Гренда. — Действайте!

Джуджето, което се намираше най-близо до тялото, коленичи, за да направи точно това, но друга топка с шипове уцели гърлото му. То падна върху трупа и с него се прекатури от моста.

Скардините използваха нещо, което изглеждаше като малък арбалет. Гренда разпозна оръжието от историческите писания. Дуар’хън — на стар диалект името буквално означаваше „звезден лък“, а топката с шипове представляваше „звездата“, която навремето джуджетата Бронзбиърд също бяха използвали, но не и днес. Явно скардините все още употребяваха това оръжие.

Единственият недостатък на дуар’хън беше, че макар скардинът очевидно да може да го изпъне, използвайки само една ръка и зъбите си — след като с другата си ръка се държи за стената на пещерата — той успяваше да зарежда само по една топка, и то бавно, защото се изискваше да използва само една ръка. Оръжието, което елиминира три джуджета, се презареждаше, но поне даваше на останалите известно време преди следващия изстрел.