За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VII
За налозите в страни, където не е установено крепостно право
В държава, където всички лица са граждани, където всеки има своя собственост, както господарят своя империя, данъци могат да се определят върху лицата, върху земята и върху стоките; върху двете от тия категории или върху трите заедно.
При налога върху лицата размерът на облагане е несправедлив, ако той е строго пропорционален на имуществото. В Атина гражданите са били разделени на четири категории. Тези, които са получавали от своето имущество петстотин мерки течни или сухи продукти, са плащали на обществото един талант; тези, които са получавали триста мерки, са внасяли половин талант; тези, които са получавали двеста мерки, са давали десет мини или една шеста от таланта; хората от четвъртата категория не са плащали нищо. Налогът е бил справедлив, макар и не пропорционален; ако не е бил пропорционален на имуществото, той е бил пропорционален на нуждите. Взето е било под внимание, че всеки се нуждае от еднакъв за всички физически минимум; а този минимум не трябва да се облага с данъци; че след физически необходимото идва полезното, което трябва да се облага, но по-малко от излишното; че всичкото облагане на излишното служи като препятствие за излишеството.
При облагането на земите се правят списъци, в които се вписват различните класове поземлени фондове. Но е много трудно да се определят тия различия, още повече, че е трудно да се намерят хора, незаинтересовани от укриването им. Оттук два вида несправедливост: едната, която зависи от хората, и другата — която зависи от същността на нещата. Но ако облагането общо взето не е прекалено, ако необходимото е оставено на народа в изобилие, тогава тия отделни несправедливости не играят роля. Но ако, обратното, на народа се остави само колкото да не умре от глад, и най-малката диспропорция ще доведе до сериозни последици.
Не е голяма беда, ако някои граждани плащат не толкова, колкото следва; тяхното благосъстояние винаги е в полза на обществото; но ако някои плащат прекалено много, тогава тяхното разорение се превръща във вреда за обществото. Ако държавата осъразмерява своето богатство с богатството на отделните лица, високото благосъстояние на последните веднага ще доведе до издигане на нейното благосъстояние. Всичко е въпрос на време — дали държавата веднага ще започне да забогатява чрез разорението на поданиците си, или пък ще почака поданиците, които са издигнали благосъстоянието си, да я обогатят. От първото ли или от второто предимство ще се възползува тя? С богатство ли ще започне или ще свърши с богатство?
Налозите върху стоките се усещат най-малко от народа, защото те не са свързани с изискването за формално изплащане. Те могат да бъдат така благоразумно уредени, че народът почти да не разбере, че плаща. Затова е особено важно изплащането на налозите да бъде възложено на този, който продава стоките. Той знае много добре, че не плаща от себе си; а за купувача, който всъщност плаща този налог, всичко се слива в едно с цената на стоката. Някои автори пишат, че Нерон е отменил налога, състоящ се от една двадесет и пета част от цената на робите, които са се продавали; но той веднага се е разпоредил този налог да се изплаща не от купувача, а от продавача. Това разпореждане, което в същност оставяло непокътнат целия налог, е имало привидността, че го премахва.
В Европа има две държави, където са установени много високи налози върху напитките: в едната налозите се плащат само от производителя; в другата те се събират от всички консуматори независимо какви са те. В първата никой не усеща тежестта на налога; във втората това е неприятно бреме; в едната гражданинът усеща само свободата да не плаща, във втората — само необходимостта да плаща.
Освен това, за да плаща гражданинът, необходимо е постоянно да се правят претърсвания в къщата му. А няма нищо по-противопоказно за свободата от това; и тези, които са установили тоя вид данъци, не са имали щастието да намерят най-добрия начин за администриране.
Глава VIII
Как се запазва илюзията
За да може цената на стоката и налогът върху нея да се смесят в съзнанието на този, който плаща, необходимо е между стоката и налога да съществува някакво съотношение; малоценните стоки не трябва да се облагат с прекалено високи налози. Има страни, в които налогът върху стоката превишава седемнадесет или осемнадесет пъти самата цена на стоката. В такъв случай суверенът не оставя у своите поданици никаква илюзия; те виждат, че биват управлявани по много неблагоразумен начин, което ги кара да чувствуват остро своето робско положение.