Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Какво имаш предвид под „цялостни последици“, дон Хуан?
— Имам предвид отрицателните резултати, породени от тези дарове. Жената от църквата познава единствено самозабравянето. У нея няма никаква трезвост, никаква умереност. Тя например научи нагуала Хулиан как да наглася събирателната си точка така, че да се превръща в жена, също като нея. А да научиш на подобно нещо такъв непоправим сластолюбец като моя покровител, е все едно да снабдиш някой алкохолик с пиене.
— Но нали всеки трябва лично да отговаря за постъпките си?
— Така е, наистина. На някои от нас обаче им е по-трудно да се държат отговорно, отколкото на останалите. Да увеличаваш тази трудност преднамерено, както прави онази жена, означава да упражняваш прекалено голям и излишен натиск върху нас.
— Откъде знаеш, че жената от църквата прави това преднамерено?
— Тя е постъпила така с всеки нагуал от моята линия. Ако се вгледаме в себе си честно и откровено, ще трябва да признаем, че с даровете си предизвикателят на смъртта ни е превърнал в линия от твърде зависими, склонни към самозабравяне магьосници.
Повече не бях в състояние да опрощавам езиковите противоречия на дон Хуан и му се оплаках от това.
— Трябва да говориш за този магьосник или в мъжки род, или в женски, но не и в двата — упрекнах го аз. — И без друго съм твърде напрегнат, а твоята произволна употреба на родовете ме кара да се притеснявам още повече.
— И аз самият съм много притеснен — призна той. — Но истината е, че предизвикателят на смъртта е и мъж, и жена. Никога не съм можел да приема благосклонно промените на този магьосник. Бях сигурен, че и ти ще имаш такова отношение, след като си го видял най-напред като мъж.
Дон Хуан ми припомни как преди години ме бе завел да се срещна с предизвикателя на смъртта; тогава аз се срещнах с мъж — странен индианец, нито стар, нито млад, с много крехко телосложение. Запомнил съм най-вече особения му акцент и една чудата метафора, употребена от него, докато описваше неща, които, според собствените му твърдения, лично бил видял: „mis ojos se pasearon“, „очите ми се разходиха“. Той например каза: „Очите ми се разходиха по шлемовете на испанските завоеватели“.
Тази случка бе останала в съзнанието ми като нещо съвсем мимолетно, затова аз винаги съм смятал, че срещата ни е продължила само няколко минути. Впоследствие разбрах от дон Хуан, че тогава съм прекарал цял един ден с предизвикателя на смъртта.
— Одеве се опитвах да узная от теб дали си наясно с това, което става — продължи дон Хуан, — защото си мислех, че преди години ти сам си уговорил среща с предизвикателя на смъртта.
— Ти си ме надценил, дон Хуан. В този случай аз наистина не съм наясно с нищо. Какво те накара да мислиш, че зная как стоят нещата?
— Той като че ли се е привързал към теб. А за мен това означаваше, че е възможно вече да ти е дал дар на силата, макар и да не си спомняш; или пък че може да сте се разбрали как да се срещнеш с него като жена. Даже подозирах, че тя ти е дала точни указания.
Дон Хуан отбеляза, че предизвикателят на смъртта, бидейки същество с подчертано ритуални навици, винаги се срещал с всички нагуали най-напред като мъж, както станало в случая с нагуала Себастиан, а впоследствие като жена.
— Защо наричаш даровете му „дарове на силата“? И защо е цялата тази мистерия? — попитах аз. — Ти самият можеш да преместиш събирателната си точка до която си искаш позиция, не е ли така?
— Названието им е „дарове на силата“, понеже те са плод на специализираното познание на магьосниците от древността — отвърна той. — А са обградени с мистерия, защото никой на тази земя, с изключение на предизвикателя на смъртта, не е в състояние да ни даде пример за това познание. Аз, разбира се, мога да премествам събирателната си точка до всяко избрано от мен положение, вътре в човешката енергийна форма или извън нея. Но за разлика от предизвикателя на смъртта, който единствен знае това, аз не зная какво да правя с енергийното си тяло във всяко от тези положения, за да получа цялостно възприятие и абсолютна компактност.
Дон Хуан ми обясни, че съвременните магьосници не са запознати c подробностите, свързани с хилядите възможни позиции на събирателната точка.
— Какво имаш предвид под „подробности“? — попитах аз.
— Това са специфични начини на отношение към енергийното тяло, отношение, чиято цел е да се задържа събирателната точка фиксирана в конкретните положения — отвърна той.
После ми даде за пример самия себе си. Каза, че дарът на силата с който се сдобил той от предизвикателя на смъртта, включвал позицията на събирателната точка на враните и начините за манипулиране на енергийното тяло, водещи до получаване на цялостно възприятие като врана. Дон Хуан ми обясни, че цялостното възприятие и компактност били онова, към което древните магьосници се домогвали на всяка цена, и че в случая с неговия собствен дар на силата цялостното възприятие било резултат от съзнателния процес, който той трябвало да усвои постепенно, точно както човек се учи да борави с много сложна машина.