Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Първата част от въпросния урок по сънуване се изразява в това, че мъжкият и женският пол не са окончателни състояния, а резултат от един специфичен начин на разполагане на събирателната точка — каза той. — И това разполагане, естествено, е въпрос на воля и на обучение. Тъй като древните магьосници са имали слабост към подобни занимания, те са единствените, които могат да хвърлят светлина върху тази тема.
Започнах да споря с дон Хуан, навярно защото не виждах друг разумен начин на реакция.
— Не мога да приема или да повярвам в това, което ми казваш — заявих аз. Усетих, че се разгорещявам.
— Но нали видя жената — рязко каза той. — Да не мислиш, че става дума за някакъв номер?
— Не зная какво да мисля.
— Онова същество в църквата е истинска жена — рече дон Хуан убедително. — Защо това те тревожи толкова много? Обстоятелството, че тя по рождение е била мъж, свидетелства единствено за силата на машинациите, използвани от древните магьосници. Подобни неща не би трябвало да те изненадват. Ти вече си усвоил всички принципи на магьосничеството.
Вътрешностите ми щяха да се пръснат от напрежение. Дон Хуан ми каза с упрек в гласа, че просто се заяждам с него. С престорено търпение, но с искрена самомнителност аз се заех да му обясня биологическата основа на мъжкия и на женския пол.
— Всичко това ми е ясно — отвърна той. — И твоите твърдения са верни. Грешката ти е само, че се опитваш да ги изкараш универсални.
— В момента говорим за основни принципи! — извиках аз. — Те са валидни за всеки човек, тук или в който и да е кът на вселената.
— Правилно. Така е — спокойно каза той. — Всяка твоя дума е вярна, стига събирателната ни точка да се намира в обичайната си позиция. Ала щом тя бъде преместена отвъд една определена граница и нашият ежедневен свят вече не е в сила, тогава никой от любимите ти принципи не притежава онова всеобщо значение, за което говориш. Ти грешиш, като забравяш, че предизвикателят на смъртта е преминал тази граница хиляди, ама хиляди пъти. Не нужно да си гений, за да разбереш, че наемателят вече не е във властта на същите сили, в чиято власт си ти.
Казах на дон Хуан, че не искам да се препирам с него — ако това можеше да се нарече препирня, — а просто не мога да приема практическата страна на магьосничеството, която до този момент ми бе изглеждала толкова невероятна, че никога не се бях замислял над нея като над някакъв действителен проблем. Наблегнах, че като сънувач се бях убедил от личен опит, че в сънуването всичко е възможно. Припомних му, че той самият бе подхранвал и доразвивал това мое убеждение, наред с идеята за крайната необходимост от наличието на здрав дух. Но онова, за което говореше той в случая с наемателя, направо противоречеше на здравия разум. То би могло да има връзка единствено със сънуването, но не и с ежедневния свят. Осведомих го, че за мен едно такова твърдение е не само отблъскващо, но и несъстоятелно.
— Защо реагираш така бурно? — усмихнато попита дон Хуан.
Въпросът му ме свари неподготвен. Почувствах се неловко.
— Струва ми се, че всичко това е някаква заплаха за мен — признах си аз. Говорех съвсем сериозно. Мисълта, че жената в църквата е била мъж, някакси ме отвращаваше.
В главата ми се въртеше и нещо друго: може би наемателят е травестит, мислех си аз. Не на шега попитах дон Хуан за съществуването на подобна възможност. Той избухна в такъв смях, че едва не му призля.
— Тази възможност е твърде светска — заяви той. — Старите ти приятели навярно биха могли да прибягнат до такова нещо. Новите обаче са по-изобретателни и по-малко склонни към самозадоволяване. Повтарям: онова същество в църквата е жена. То е „тя“. И тя има всички женски органи и атрибути — добави той със злорада усмивка. — Нали винаги си имал слабост към жените, а? Цялата ситуация като че ли е нагласена специално за теб.
Веселието му беше толкова буйно и детинско, че се предаде и на мен. И двамата се позасмяхме: той — напълно освободено, а аз — доста угрижено.
И тогава взех решение. Изправих се и казах високо и ясно, че нямам никакво желание да се занимавам с наемателя, в какъвто и образ да ми се представи той. Моят избор беше да се откажа от цялата тази работа и да се върна в къщата на дон Хуан, а после да се прибера у дома.
Дон Хуан отвърна, че няма нищо против решението ми, и ние тръгнахме към къщата му. Мислите ми лудо препускаха: дали постъпвам така, както трябва? Дали не бягам просто от страх? Разбира се, веднага окачествих моя избор като правилен и неизбежен. В края на краищата, както сам се убеждавах, аз не се интересувах от придобивки, а да получа дар от наемателя беше все едно да се сдобия с някаква собственост. После внезапно бях обзет от съмнения и любопитство. Имаше толкова много въпроси, които бих могъл да задам на предизвикателя на смъртта.