Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Сърцето ми започна да бие така силно, че го усещах чак в стомаха си. Това туптене изведнъж се превърна в гласа на сънния пратеник. Той наруши обещанието си да не се меси в работите ми и каза че, една невероятна сила ускорява пулса ми, за да ме накара да се върна в църквата; да вървя към къщата на дон Хуан би означавало да вървя към смъртта си.
Веднага се спрях и припряно споделих с дон Хуан онова, което бях чул от пратеника.
— Вярно ли е това? — попитах аз.
— Боя се, че да — плахо призна той.
— А защо самият ти не ми го каза, дон Хуан? Нима щеше да ме оставиш да умра, защото ме мислиш за страхливец? — попитах аз, обзет от ярост.
— Нямаше да умреш просто така. Твоето енергийно тяло има безкрайни възможности. А и никога не ми е хрумвало да те мисля за страхливец. Уважавам решенията ти и хич не ме е грижа за мотивите, които стоят зад тях. Ти си в края на пътя, също като мен; така че бъди истински нагуал. Не се срамувай от това, което си. Смятам, че ако беше страхливец, щеше да умреш от ужас още преди години. Но ако си прекалено уплашен, за да се срещнеш с предизвикателя на смъртта, по-добре е да умреш, отколкото да се изправиш пред него. В това няма нищо срамно.
— Хайде да се върнем в църквата — казах аз с цялото спокойствие, на което бях способен.
— Ето че стигаме до същността на въпроса! — възкликна дон Хуан. — Но нека най-напред да отидем в парка, да седнем на някоя пейка и внимателно да обсъдим вариантите на твоя избор. Така ще спестим време, а освен това е още твърде рано за работата, която ни предстои.
Отидохме в парка, веднага намерихме свободна пейка и седнахме.
— Трябва да разбереш, че единствено ти самият можеш да решиш дали да се срещнеш с наемателя, или не, и дали да приемеш неговите дарове на силата, или да ги отхвърлиш — каза дон^Хуан. — Необходимо е обаче да изразиш решението си пред жената от църквата, лице в лице и без чужда помощ; в противен случай то няма да се зачита.
Той ме предупреди, че даровете на наемателя са изключителни, но цената им е огромна. Самият дон Хуан не одобряваше нито даровете, нито пък цената им.
— Преди да вземеш окончателното си решение — продължи той, — трябва да узнаеш всички подробности, свързани с нашата спогодба с този магьосник.
— Предпочитам да не чувам нищо повече за това, дон Хуан — замолих го аз.
— Длъжен си да го знаеш — рече той. — Как иначе ще направиш своя избор.
— Не мислиш ли, че колкото по-малко зная за наемателя, толкова по-добре би било за мен?
— Не. Сега не можеш да се криеш и да чакаш опасността да премине. Сега е моментът на истината. Всичко, което си направил и преживял в света на магьосниците, е било предназначено да те доведе до това място. Не исках да ти го казвам, защото знаех, че енергийното ти тяло ще ти каже, че не е възможно да избегнеш тази среща — даже и чрез смъртта. Разбираш ли ме?
Дон Хуан ме разтърси за раменете.
— Разбираш ли? — повтори той.
Разбирах всичко толкова добре, че го попитах дали би могъл да промени нивото на съзнанието ми, за да намали страха притеснението ми. Неговото рязко „не“ почти ме накара да подскоча.
Трябва да се срещнеш с предизвикателя на смъртта хладнокръвно и крайно обмислено — продължи той. — А и не можеш да използваш заместници.
Дон Хуан спокойно започна да повтаря всичко, което вече ми беше казвал за предизвикателя на смъртта. Докато говореше, аз си дадох сметка, че моето объркване донякъде се дължеше на думите, които употребяваше. Испанските думи, с които си служеше той за „предизвикател на смъртта“ и за „наемател“, бяха съответно „el desafiante de la muerte“ и „el inquiliпо“, като и едното, и другото автоматично обозначават същество от мъжки пол. Затова пък, описвайки взаимоотношенията между нагуалите от неговата линия и наемателя, дон Хуан постоянно смесваше обозначенията за мъжки и за женски род в испанския език, като по този начин напълно ме обърка.
Дон Хуан каза, че наемателят трябвало да плаща за енергията, която той взимал от нагуалите, но неговата отплата обвързала тези магьосници за поколения наред. В замяна на енергията, получена от всички тях, жената от църквата ги учела точно какво да направят, за да могат да преместват събирателните си точки до някои специфични позиции, избрани от самата нея. С други думи, тя обвързала всички тези хора с дарове на силата, състоящи се от предварително избрани, точно определени позиции на събирателната точка, заедно с цялостните последици от това.