Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Какви прекрасни рокли! Може би няма да съм чак толкова сурова с Робърт, колкото възнамерявах — измърмори тя. — Той определено не е стиснат. Властните мъже обикновено си стискат кесиите като… — Тя млъкна, забелязала поруменелите страни и блесналите очи на Кейт. — Не ти ли харесват?
Кейт почти не погледна към подаръците в куфара.
— Подобни дрехи не ми допадат. Вземи каквото искаш.
Джийн поклати глава.
— Донесла съм си достатъчно дрехи. Нямаше смисъл да харча парите на Гавин, когато имах всичките онези рокли, които баща ми трябваше да ми накупи за представянето ми в двореца. — Тя седна на петите си. — А и тези рокли ще ти подхождат много повече, отколкото бозовото оперение, под което се криеш.
— Оперение! — Кейт затръшна капака на куфара. — Аз не съм някакво си слабо, пърхащо птиче, а ако се опитвам да си направя гнездо, то е само защото искам да бъда щастлива. Прекалено много ли искам?
— Не го искай от мен. — Джийн стана на крака. — Но мъжете са по-глупави от жените. Понякога не могат да виждат, затова трябва да ги водим, докато всичко им се изясни.
Мисълта, Кейт да води Робърт като на каишка, бе направо смешна. В момента направо й се искаше да му нахлузи примка около шията.
— Той не е толкова питомен.
— Питомен е само когато го пожелае. — Джийн кимна към куфара. — А и той вече ти е дал оръжията, с които ще се бориш с него.
— Аз не искам да се боря с него. Искам просто да ме оставят на мира и да си изградя свой живот.
Джийн я огледа замислено.
— Мисля, че това е последното нещо, което искаш. Защо се самозалъгваш?
Защото се страхуваше, че отново ще бъде наранена, ако протегне ръка и вземе онова, което иска. Истината дойде при Кейт отникъде, неканена и нежелана.
Джийн кимна.
— Ще наредя да ти донесат вана, за да се изкъпеш.
Кейт поклати глава.
— Не сега. Все още имам много работа. Трябва да наглеждам как слагат масите на моравата, а и готвачките ми казаха, че им трябвало повече агнешко, отколкото са смятали, а пък ни трябват и цветя за…
— Ще изпратя да повикат Деирдре. Тя ще се радва да командва всички наоколо. — В гласа на Джийн се долавяше лека острота. Единственият път, когато Деирдре и Джийн се бяха срещнали, не можеше да се нарече сърдечна среща.
— Деирдре си има своя работа. Не мога…
— Ще изпратя да повикат Деирдре — твърдо повтори Джийн. Тя заповеднически погледна Кейт през рамо и тръгна към вратата. — Дай ми само малко време и ще те превърна в жената, която би трябвало да бъдеш.
— Аз и сега съм си жената, която трябва да бъда. Всичките тези премени няма да ме направят по-особена.
— Оръжия — отново каза Джийн.
Кейт се намръщи.
— Защо ти трябва да правиш това?
— Имам много причини. Защото винаги е добре да дадеш на мъжете да разберат каква власт притежаваме. Защото твоето благополучие може да се отрази върху щастието на Гавин и моето щастие. — Тя се усмихна и това не бе омайна усмивка, която използваше, за да заблуждава света. — А може би и защото започвам да те харесвам.
Вратата се затвори зад гърба й.
Вълна от топлина поуталожи гнева и болката, които изпитваше Кейт. Двете с Джийн бяха толкова различни по природа и начин на мислене, но тя също започваше да я харесва. Обърна се и бавно отвори капака на куфара.
Харесвам много видове тъкани.
Тя си спомни думите на Робърт, когато протегна ръка и колебливо погали с пръст мъхестото жълто кадифе на най-горната рокля.
Джийн искаше да каже, че тя трябва да се превърне в жена, на която Робърт няма да може да устои, да го примами обратно в леглото си въпреки неговите възражения. Кейт би могла да й признае, че това не е възможно. Преди се бе опитала да направи Робърт свой и само се бе опарила жестоко.
Но тогава още бе дете, преследващо една мечта. Сега се бе променила. Вече бе жена, със силата, която притежават жените, и целите й бяха други.
Дори и пътят, предложен от Джийн, да бе възможен, подобни примамки не бяха в стила на Кейт. И все пак господарката на Крейда би трябвало поне да изглежда прилично.
11.
Когато Кейт се появи на стъпалата, Гавин примигна и бавна усмивка се разля по лицето му.
— Изглеждаш прелестно, Кейт. Нима това великолепие е в чест на нас двамата с Джийни?
— Разбира се. — Тя бързо сведе поглед и докосна пурпурното кадифе на роклята си. — Джийн каза, че на нейната сватба трябва да се облека, както подобава, и че нямало да се задоволи с нищо по-малко от този ярък цвят. Каза, че ми отива.
— А, значи Джийни ти го е подсказала. Трябваше да се сетя. Както обикновено, била е права. Това е чудесен дързък цвят за едно чудесно дръзко момиче.