Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Естествено. Натякването е по твоята част, нали?
— Ти наистина ли си сестра на Бога? — попита Бейд с треперещ от благоговение глас.
— Зависи от гледната точка, Бейд — отвърна Двейя с лека усмивка. — Спрямо мен Дейвос е брат на Богинята. Уверена съм, че той възприема връзката между нас иначе, но това си е негов проблем, нали? И тримата — Дейвос, Дейва и аз — възприемаме действителността от леко различаващи се позиции. От моя гледна точка Дейвос създава разни неща, за да има какво да обичам, а Дейва изхвърля боклука.
— Това са много любопитни определения, уважаемо божество — отбеляза Лейта. — Споделяли ли сте ги в последно време с братята си?
— Това би било чиста загуба на време, Лейта. И двамата ми братя са твърде впечатлени от собствените си личности, за да могат да възприемат нещата такива, каквито са.
Двейя изгледа присъствуващите и леко присви очи.
— Виждам, че вече привикнахте към новата обстановка, така че може би няма да е зле да се заемем с работа. Алтал, направи малко мебели. Няма защо да не поживеем при известни удобства.
— Ей сега, Двейя.
— Уважаемо божество, не бихте ли могли да си сложите на лицето малко лунички? — попита Лейта. — Иначе вашето съвършенство много ще измъчва и клетата Андина, и самата мен.
— Ние всъщност не се конкурираме, Лейта — любезно каза Двейя.
— Това съвсем не бе светски отговор — промърмори Андина.
— Как да се обръщаме към вас? — попита Бейд, след като всички седнаха на удобните столове, направени от Алтал.
— Трудно ли ти е да произнесеш името „Двейя“, Бейд? — попита Лейта с престорено любопитство.
— Някои наши ордени смятат, че е забранено да се произнася името на Бога — обясни Бейд.
— Грешат — каза му Двейя. — Дребните умове се опитват да прикрият незначителността си с безсмислени формалности и безкрайни спорове за още по-безсмислени баналности. Ти си се издигнал над тези неща, братко Бейд, иначе нямаше да си тук. Имам си име и те моля да го използуваш. Много е досадно, когато някой впери взор в небесата и каже: „Боже мой!“ С братята ми не можем да разберем към кого точно от трима ни се обръща — каза Двейя и се засмя. — Спомням си, че по този повод в Плаканд възникна нова религия. Когато и тримата се обърнахме едновременно към един жрец, той прие това за откровение и скоро в Плаканд започнаха да се появяват триглави идоли.
— Някои ордени отричат изображенията на Бога — смутено каза Бейд. — Казват, че никому не е по силите да види неговия лик.
— Добре де, Бейд, ти ме виждаш, нали? — попита Двейя. — Ще призная, че статуите много-много не ни вълнуват. Ако изключа онова чудовищно изображение в храма в Магу, естествено.
Двейя направи кратка пауза, без да вдига ръка от Книгата. После каза:
— Струва ми се, че избързваме. Най-добре ще е нещата да вървят по естествения си ред и всички да започнем от една и съща отправна точка. Между другото, и тримата — Дейвос, Дейва и аз — съществуваме открай време и рядко е имало въпрос, по който да сме на едно мнение.
— Искаш да кажеш, че Боговете воюват помежду си? — попита Елиар.
— Ние сме само трима, Елиар, така че трудно би могло да се говори за война. Докато съществувахме само тримата, различията ни водеха в някои случаи само до интересни спорове, но до нищо повече. Винаги се държахме много възпитано един с друг, когато се срещахме, което не ставаше често, и с това всичко приключваше. Нещата обаче напълно се промениха, когато се появи човекът. Останалите създания възприемат света такъв, какъвто е. Впрочем, така го възприема и по-голямата част от човечеството. Има обаче едно малцинство от хора, изпълнено с желанието да прави промени. Някои от тези промени са добри, а други не. Природата на човеците обаче ги кара да ги правят, за да проверят какъв ще е резултатът.
— Кога се случи всичко това? — попита Бейд.
— Ако става дума за споровете, те се водят открай време. Човекът обаче се появи на света преди около десет хиляди години. Търсеше открити пространства, на които да сее жито. Вероятно нищо не промени света толкова силно, колкото го промени пшеницата. Тя осигури оцеляването на човека и му даде възможност да се задържи по-дълго време на едно и също място, така че той се зае с построяването на села и градове. Така възникна цивилизацията. Първите хора дойдоха от юг, откъм Меуза и Плаканд. В прародината им имаше обширни тропически гори. Мисълта, че ще трябва да изсекат огромните дървета с каменни брадви, за да открият простор за селскостопански земи, никак не им се стори привлекателна. В търсенето на открити пространства се отправиха на север.
— Това преди десет хилядолетия ли се случи? — попита Бейд.