Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Известният писател си тръгна, а аз се настаних в ъгъла и прекарах там доста време съвсем сама с чинията си, докато до мен не седна една писателка, но истинска, не като мен. Тя си тръскаше пепелта в моята чиния и ме буташе с острия си лакът в рамото. След третата чаша писателката зарови лице в салатата, точно като Лев Евгенич, и започна да издава чудновати звуци. (Представих си как го разказвам на Женка и без да искам, изквичах. Да не забравя да обсъдя с Женка дали една истинска писателка може да си трьска пепелта в чиния.)
Към края на вечерта събрах достатъчно кураж в този нов и крайно интересен за мен писателски свят, за да попитам жената до мен, която споделяше увлечението ми по жълтия кашкавал:
— И вие ли пишете?
— Аз съм съпруга на писател — гордо отвърна съседката ми, като ми измъкна под носа последното парче кашкавал.
Вероятно да си съпруга на писател е професия. После я видях с мъжа й. Той е на около трийсет и пет и може би е писал дълги години и не са го издавали, а тя е ходела на пръсти край него и е работила на три места, за да може той да твори спокойно и заедно с това да яде нещо… я виж как обича кашкавал, сигурно винаги отделя най-хубавото за него… А и детето им вероятно е бледичко…
19 март, понеделник
Събудих се сутринта и отново заспах. Напълно ясно е, че единственото, което трябва да се прави в понеделник, е да се търкаляш в кревата и да се правиш на болен, за да не ставаш изобщо. Което правех и аз. Днес нямам лекции, отмениха ги, защото прекрасните ни аудитории ще бъдат посетени от чуждестранна делегация. Пратиха студентите в музеите, а мен — в леглото.
Телефонът ме събуди. Редакторката! Виж ти какъв се оказа животът на писателя — ни сън, ни покой за измъчената му душа. Ако върви все така, скоро ще се уморя от светския живот, от техните коктейли, премиери, шведски маси… Впрочем не, няма да се уморя чак толкова. Интересно, на какво ли ще ме кани този път?
— Не мога да чета книгата ви — каза строго редакторката.
Ужасно се уплаших. Толкова ли е слаба?
— Наричате едни и същи герои с различни имена.
Не може да бъде! Няколко пъти им сменях имената, особено на приятелките, и уж проверих всичко… За всеки случай реших да погледна дискетата.
В текста всичко е наред, има страшно много различни герои. Всичките герои имат различни имена. Да не би редакторката да иска имената им да са еднакви?
Защо? Ще е скучно за четене. А при мен изобщо не е скучно, например:
— Дима, вкусна ли е рибата?
Антон кимна.
Или друго:
— Ала влезе в стаята.
— Здравей, Катя! — развикаха се всички.
И още едно:
„Ох, Ася, Ася!“ — каза си Маша.
Сигурно редакторката ме смята за побъркана… Надявам се поне да е щастлива, че на премиерата й се е разминало — побърканата авторка не се е нахвърлила да ухапе някой истински писател…
Страшно съм разстроена. Бях млада петербургска писателка само за една вечер, нощ и половин сутрин. А сега коя съм? Побъркана маниачка, страдаща от рядката мания да нарича героите си с различни имена, само за да изглеждат повече.
АПРИЛ
3 април, вторник
Събудих се в отвратително настроение, защото насън упорито отпъждах мисълта, че трябва да си търся работа (надеждата, че професионалният писател живее от хонорари, се разсея като дим).
Преди няколко дни се случи непредвидено събитие — бедността се прокрадна към мен точно до касите в супера (минах през него след Дома на книгата). Тоест просто не ми стигнаха парите да платя всичко, което бях сложила в количката си (защо ли ги правят толкова големи?).
Наложи се набързо да сортирам продуктите — някои вляво, други вдясно.
Вдясно (оставих ги в магазина): камамбера (глезотия, кашкавал „Росийски“ е за предпочитане), пушеното филе (вредно е за здравето), една опаковка каша „Бистрьонок“ (мога да си я сваря и сама). Вляво: всичко останало (хляб „Здраве“, два шоколада, пакет гевречета, сладко).
Като се прибрах вкъщи, тутакси започнах да си пиша разходите в тетрадка.
Хляб „Здраве“ — 24 руб.
Два шоколада — 38 руб.
……
…
Реших просто да си записвам продуктите без цените — така по-бързо ще мога да преценя излишното:
Сладко от вишни
Сладко от ягоди
Бонбони
Плодови пасти
Сладко от касис
Желе.
Не, май ще е по-добре да записвам по друг начин: продуктите — отделно от всичко останало.
Продукти — 685 руб.
Книги-410 руб.
Ето какво всъщност трябваше да се докаже — не живеем икономично — прекалено много харчим за храна, а разходите за книги и за продукти трябва да са равни.