Господарят на светлината [bg]

— Какво се надяваш да постигнеш? Отмъщение?

— Отмъщението е част от самоизмамата. Как може човек да убие онова, което нито живее, нито умира, а само съществува като отражение на Абсолютното?

— Трябва да призная, че се справяш чудесно с това, макар и да го наричаш пренареждане.

— Благодаря.

— Но защо го правиш?…Бих предпочел кратък отговор вместо трактат.

— Възнамерявах да изтрия от лицето на земята цялата небесна йерархия. Но изглежда че това намерение ще последва съдбата на всички благородни подбуди.

— Но все пак защо?

— Ако ми кажеш, как успя да ме откриеш…

— Съгласен. Хайде, казвай.

— Реших, че човечеството ще живее много по-добре без богове. Ако успея да се избавя от тях, хората отново ще имат отварячки за консерви и консерви, които да отварят и други подобни неща, без да се боят от гнева на боговете. Достатъчно дълго тъпкахме тези бедни нещастници. Исках да им дам възможност да бъдат свободни и да вършат онова, което искат.

— Но те живеят и живеят и живеят.

— Понякога да и понякога не. Така е и с боговете.

— Сам, ти си може би последният жив акселерист на света. Никой не би си помислил, че си и най-опасният.

— Как ме намери?

— Мина ми мисълта, че Сам би бил заподозрян номер едно, ако не беше мъртъв.

— А аз смятах, че смъртта ще е достатъчно алиби.

— След това се запитах, би ли могъл Сам по някакъв начин да избегне смъртта. Освен чрез смяна на тела, друга възможност няма. Кой, запитах се аз тогава, получи ново тяло в деня на смъртта на Сам? Само Бог Муруган. Тук логиката ми куцаше, защото това бе станало след смъртта на Сам, а не преди нея. За известно време оставих настрана този проблем. Ти — Муруган — беше сред тридесет и седемте заподозрени, чиято невинност бе доказана след психотестуване от Бог Яма. Помислих си, че съм тръгнал в погрешна посока, но изведнъж ми хрумна един много прост начин да проверя догадката си. Известно е, че Яма може да заблуди психотеста, тогава защо да не може и някой друг да го стори? И тогава си спомних, че Атрибутът на Калкин включва в себе си контрол над светкавиците и други електромагнитни феномени. Значи той би могъл да саботира работата на машината, за да не забележи тя злото. За да проверя моята догадка, трябваше да прегледам не какво е прочела машината, а как го е прочела. Подобно на линиите на ръката и отпечатъците от пръсти, всеки мозък излъчва своя строго индивидуална вълна. Дори след прехода в ново тяло, тази мозъчна матрица се пренася и се нанася в новия мозък-приемник. Независимо от мислите на изследвания субект, общата структура на записа остава постоянна. Сравних твоите записи, със записите на Муруган, които открих в лабораторията на Яма. И те бяха различни. Не знам как си успял да извършиш телопренасянето, но в едно съм сигурен — ти си онзи, за когото те мисля.

— Възхитен съм, Кубера. Кой друг още знае за твоите мъдри разсъждения?

— За сега никой. Но опасявам се, че Яма съвсем скоро ще се досети. Той винаги решава проблемите.

— Защо рискуваш живота си, като се разкриваш пред мен?

— Човек рядко достига до твоята — и моята — възраст, ако не притежава някои определени качества на ума. Знам, че ще ме изслушаш внимателно, преди да решиш да нанесеш удар. Знам също така, че няма да ми сториш нищо, защото онова, което ти казах е добро.