Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Станало е, както е станало — каза Пол. — Нямам намерение да ви обиждам, но нелепата смърт на мъжете от семейството разчиства полето в бизнеса, нали?
Терънт стисна устни и каза:
— Добре разбирам, че е на шега. На практика, отдавна работя сам, но сега съм единственият останал съдружник.
— Различни интереси?
— Може и така да се каже.
Пол продължаваше да чака, но Терънт, изглежда, не беше в настроение да коментира различните си виждания за бизнеса с Де Биърсови, и мълчеше.
— Какво ще стане сега с компанията?
— Ами Рей остави своя дял на Сара, и аз вече говорих с нея да го откупя в рамките на две години, ако… ако всичко се оправи. „Де Биърс Кънстръкшън“ е частно акционерно дружество, което никога не е продавало акции чрез фондовата борса.
— А какво става с частта на Куентин? Той е основният акционер. Колко голям е неговият дял?
— Петдесет и един процента. Рей имаше тридесет процента, останалите са мои. Куентин не е променял завещанието, което направи преди години, оставяйки почти цялото си имущество на Рей. В случай че Рей умреше преди него, собствеността трябваше да се раздели по-равно между Джейсън и Моли. В момента нещата са доста объркани. Сара е започнала процедурите по легализирането и е посочена като изпълнител и на двете завещания. Аз управлявам целия бизнес, докато всичко това се изясни.
— Сара не е ли наела Нина за легализирането?
— Тя мисли, че Нина вече е прекалено заета — отговори Терънт с крива усмивка. — Надявам се, че ще успея да откупя дяловете на наследниците и на приятелката на Куентин…
— Коя е тази приятелка?
— Тя получава само един процент. Беше много ядосана, след като го разбра. Вероятно бих могъл да го откупя за петнадесет хиляди. Вече й направих предложение и я оставих да го обмисли.
— Значи Куентин е имал приятелка.
— Да. По времето, когато се запознахме, тя изглеждаше като всички интелигентни, млади жени, само дето не всички са така вкопчени в кариерата си. И двамата бяха много дискретни. Куентин се стараеше връзката им да не се афишира, макар че от дълги години беше вдовец и можеше да прави каквото си иска. Естествено всички знаехме за нея. Името й е Ким. Ким Вос. Само за минута, някъде тук е номерът й. Предположих, че ще поискате да поговорите с нея. Е, искате ли го?
Лео на няколко пъти се опита да постави листчето в ръката на Пол, чиито пръсти бяха омекнали. Изписаните цифри съживиха болката и обидата в сърцето му. Той с усилие успя да го хване. „Аз съм старомодна“, беше казала тя с дрезгавия си глас. А той беше вярвал на всяка една нейна дума.
Това беше внезапен удар под пояса, Пол не можеше да диша…
— Струва ми се, че е по-добре да седнете — каза Терънт. Той домъкна един стол от бара. — Ето тук.
— Казах ти да внимаваш с пастърмата — каза Уиш. — Сега ще донеса малко вода.
На Пол му беше студено и му се гадеше.
21
— Здравей, Ким.
Тя обви ръце около врата му и го целуна дълго и разтърсващо.
— Картината е толкова изискана. Колко мило от твоя страна. Поставих я на видно място. Ела да видиш.
Те отново вървяха към студиото и Пол отново гледаше картините й. Малкият, пъстър акварел на Милър, който й беше изпратил, висеше съвсем сам на стената, водеща към вътрешния двор. Той с горчивина си спомни цената му.
Картините й, които по-рано беше гледал през розови очила, сега му се струваха груби и себични. Истинска художничка ли е, или не? Вече не знаеше. Чувствата му, лишени от магията, също не бяха толкова силни. Беше останала само похотта. Тя беше фалшива, лъжеше, а може би и криеше нещо.
В момента самият той се чувстваше груб и себичен. Ким беше част от два негови случая, които трябваше да изясни, но преди това искаше да получи онова, което смяташе, че му се полага.
Ким носеше дълга жълта рокля, която подчертаваше стройните й крака и фините боси ходила. Излъчваше сладост и желание. Очите й блестяха върху загорялото от слънцето лице. Той я смъкна на килима, близо до канапето, а тя му позволи да я гали от главата до петите. Ръцете й се движеха по тялото му твърде умело, забеляза той. Той издърпа грубо роклята й и постави ръката си между краката й…
Бедрата й се сключиха като Сцила и Харибда.
— Все още е твърде рано, любов моя — прошепна тя.
Той премести ръката си върху крака й и каза:
— Хайде да се любим. Сега.
— Ще видим. Хайде първо да пийнем по нещо.
Той я притисна още веднъж до себе си, пак грубо, но тя се изплъзна от прегръдката и каза:
— Лошо момче. Ела.
Подскочи с лекота и му подаде ръка, но той не помръдна, мислейки: „тя никога няма да стигне до края; сега пак ме прави на глупак“ Все още я искаше, но по някакъв нов, противен начин.