Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Имаха ли основание да го обвиняват? Вие сте строителят — каза Пол.
— Със сигурност имаха. Но не мисля, че беше умишлено. Рей беше немарлив към по-голямата част от проблемите. А най-лошото беше, че никога не поемаше отговорност. Държеше се така, сякаш винаги Сара беше виновната и трябва да поеме всичко. Във всички случаи дотогава близнаците издържаха на терора, но след това започнаха да се държат така, като че ли го мразеха. Постъпвайки по този начин, те се доближиха до него. Той ставаше все по-груб и по-груб и нещата още повече се влошаваха.
— А вие? Какво стана с чувствата ви?
— След инцидента със Сара, се скарахме с Рей. Бях бесен. Тогава за пръв път проумях колко силни са чувствата ми към нея. Мисля, че и Рей го разбра, но не успя да накара Куентин да се раздели с мен. Куентин пазеше равновесието и държеше изкъсо Рей след този случай. Аз останах във фирмата заради Сара.
— Не разбирам защо не е напуснала Рей — каза Пол. — Изглежда ми мазохистично.
— Тя искаше да запази семейството. Но близнаците растяха. Тя нямаше да остане при него завинаги.
— Добре. Между другото, какви бяха отношенията между Рей и Моли?
— Лоши. Тя имаше остър език и не се съобразяваше с него. Той не можеше да го понесе, заемаше все по-крайни позиции и за двамата ставаше все по-зле. Но преди онзи ден в планината никога не бях виждал да я удря.
— Имате ли някакво предположение, защо Джейсън би изкопал…
— Добре. Сара сбърка. Тя искаше да приключи изцяло с погребението и то да бъде в тесен кръг. Всичко беше готово. Но Куентин не можеше да се върне от Сингапур. Имаше дизентерия, хранително отравяне или нещо подобно, и беше на легло. Не го изчакахме и продължихме. Когато се върна, беше решил, че нещо съмнително се е случило с Рей. Опитах се да поговоря с него, но той…
— Бил е упорит. Зная за това.
— Не искаше да слуша. За Бога, искаше сам да види Рей. Джейсън и Моли казаха на Сара — сега или никога. Или трябваше да се противопостави на Куентин, или да се остави да й се налага. Щеше да си има нов надзирател. Ако му позволеше да изровят Рей, никога повече нямаше да е способна да вземе самостоятелно решение. Убеждаваха я, че това е единственият начин да покаже на Куентин, че оттук нататък сама ще управлява живота си. Ето защо Сара се противопостави на искането за ексхумация.
— Струва ми се, че чух, че и вие сте били против ексхумацията.
— Така беше. Никога не ми се е доверявал напълно. Смяташе, че има шанс да раздуха някаква невероятна история около смъртта на Рей и нещата да се провлачат с години. Беше убеден, че аз имам нещо общо със смъртта му. Вероятно защото Рей толкова много ме мразеше. Бях изненадан, че Рей не прекрати договора си с мен.
Пол реши да остави този многозначителен коментар за по-късно:
— Какво се случи, след като Куентин разбра, че Сара и децата ще се противопоставят на ексхумацията? И защо тя промени решението си?
— Куентин разчиташе на старите номера и успя. Натякваше й непрекъснато, докато тя спря да се съпротивлява. Тук има нещо, което мога само да гадая. Започвам да мисля как ли е реагирал Джейсън. Трябва да е бил ядосан и да е решил да се противопостави на дядо си. Както ви казах, това е нелепа мисъл, защото Джейсън почти никога не се противопоставяше открито на Рей или на Куентин. Доколкото можеше, се опитваше да им въздейства по косвени начини. Но Джейсън е млад, силен, упорит и горд. Може да е решил, че е време Куентин да престане да върши каквото си поиска и да е отишъл на гробището, за да вземе тялото.
— Изкопал е тялото на баща си, за да ядоса дядо си? А после се е сбил с него? Някак не го виждам — каза Пол.
— И аз не мога да си представя да се бият. Не мога да си представя, че внукът удря дядо си над тялото на баща си! Отвратително е.
— Така ли виждате нещата?
— Ако Куентин е изненадал Джейсън, а Джейсън по някакъв начин го е победил, изглежда възможно да са се били. Но трудно може да се приеме. Джейсън уважаваше стария човек. Знаете, че винаги е по-лесно да се разбереш с дядовците, отколкото с родителите. — Раменете на Терънт се отпуснаха. — Харесвам Джейсън. Винаги съм го харесвал. Ходехме заедно на лов и за риба. Всичко това е прекалено отвратително за него, а какво да кажем за сестра му? А Сара…
Пол беше потресен. Примиреният със съдбата Терънт почти го беше убедил, че Джейсън е изкопал тялото на баща си и е убил дядо си. Трябваше да си напомни, че случаят все още не е приключил. Терънт стоеше търпеливо, явно за момент беше забравил за следващата си среща, ръцете му висяха отпуснати, чакаше Пол да продължи разговора.
Уиш слушаше, без да каже нито дума.