Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Излезе от банята и видя, че червената лампичка на телефона свети. Натисна бутона, беше съобщение от Хелоуел: „Относно Ана. Сержант Чейни е открил нещо за колата. Преди три години е била регистрирана на името на Хосе Маркес. Той отдавна е напуснал този адрес и в момента няма кола, регистрирана на негово име. Продължаваме да го търсим. Нашите лаборанти продължават да обработват колата. Благодаря, Пол. Скоро ще го пипнем.“
Пол вече беше до масата на балкона. Извади полицейските рапорти за смъртта на Куентин де Биърс. Чувстваше се напрегнат, двата случая прекалено много се вплитаха един в друг.
Той откри свидетелските показания, които търсеше. Градинарят на Де Биърс, който беше видял Куентин да говори със Сара на ливадата в деня преди смъртта му. Джо Маркес.
Вече беше късно, но какво от това? Хелоуел никога не спеше. Все още на мястото си, с капеща мокра коса, той набра номера.
— Хелоуел.
— Пол ван Уегънър е. Току-що получих съобщението ти.
— Добра новина, а? — гласът му беше сънлив.
— Така мисля. Особено след като и двамата познаваме този човек. Макар че ти може да не си го виждал. Слушай внимателно. Този човек е градинарят на Де Биърс от години насам. Ти ни изпрати свидетелските му показания.
— Сериозно ли?
— Сериозно.
— Сега разбираш колко съм изостанал в подготовката на предварителното заседание следващата седмица. Не зная дори кои са собствените ми свидетели. При показанията му има ли домашен адрес?
— Със сигурност.
— Колко е малък светът.
— Ще го прибереш ли?
— Трябва да помисля. — В паузата, която последва, Пол чу женски глас, който питаше нещо.
— Това не е ли Нина?
— Всъщност, да.
— Кажи й, че утре трябва да я видя.
— Разбира се. Пол, веднага щом го приберем, той ще млъкне и ще си наеме адвокат и ние може никога да не научим нищо за Ана. Мисля, че е по-добре първо да го проверим.
„Говори за Ана, сякаш е жива, сякаш просто е изчезнала“, помисли си Пол. На Нина едва ли й харесва.
— Тази седмица ще съм ангажиран със защитата на Де Биърс и няма да мога да напредна много по този въпрос. Имай го предвид — каза Пол.
— Доколкото обвинението на Де Биърс е поверено на мен, имам същия проблем. Всичко е наред, Пол. Чейни е зад гърба ти. Ти ни даде време да отдъхнем, но вече е време да се действа според закона.
— Освобождаваш ли ме?
— Трябва.
— Мисля, че все още не е подходящо да се намесва полицията. Някой плати на Ал Баруки да напусне страната. Маркес може да направи същото, ако някой му подшушне нещо. А обикновено изтича информация.
— Не мога да ограничавам повече случая до нивото на частно разследване, Пол.
Пол разбираше. През дългите години на детектив в отдела за убийства той се беше възмущавал много от намесата на частните детективи. Но се беше захванал със случая и искаше да го завърши. Искаше да разбере защо е умряла Ана Мийд, а единственият човек, на когото можеше да позволи да се намесва, беше самият той.
— Мога да намина към Маркес във връзка с другото разследване.
— Да, така може — отговори Хелоуел.
Това беше мълчаливото съгласие, от което Пол се нуждаеше.
— Не задържай Нина дотолкова късно и тя е претоварена с работа — каза той. Затвори, поздравявайки се за своята сдържаност. Преди да заспи, премисляйки отново деня си, разбра, че се чувства засегнат не заради разговора в белия двор на Цирцея, а от привързаността на Нина към Хелоуел.
22
В петък сутринта Хичкок събуди Нина, като скочи в леглото й и облиза няколко пъти лицето й, преди тя да успее да вдигне ръце и да се защити. Киселият му дъх я изненада и тя инстинктивно затвори устата. Докато си миеше зъбите, в банята влезе Боб, за да й каже, че днес е неучебен ден.
Учителите в Америка се бяха примирили със скандално ниското си заплащане, но бяха извоювали чрез профсъюзите правото си да работят едва 180 дни в годината. Тя лично ги беше преброила върху училищния календар.
Колкото повече се бавеше с намирането на къща, толкова повече се засилваше напрежението и обхващаше всички. Дори Сенди й го беше казала направо, обвинявайки я, че явно умишлено бездейства, след като не отиде да види къщата, която тя, с много усилия, най-после беше намерила.
Ако ставаше въпрос за неща, които отдавна чакат разрешение, тя имаше огромна купчина от документи върху бюрото си. И ако не се заемеше скоро с тях, щеше да се наложи да проведе археологически разкопки. Имаше поне шест срещи плюс случая „Де Биърс“ в понеделник, а Боб питаше дали ще отидат да поиграят боулинг.