Юмрукът на правосъдието

— Трябва да си вървите. Вече се уморих — каза той. Приповдигнатото му настроение изчезна така бързо, както се беше появило. Той бавно се върна на стола си до барплота и подпря главата си с ръце:

— Уморен съм. Толкова съм уморен. Сега се махайте.

Пол отстъпи и кимна към вратата. Веднага щом затвориха, чуха спускането на резето и превъртането на ключа.

— Заключи, залости. Какво прави той? — попита Пол, докато вървяха към паркинга.

— Това е просто неговият начин. Доколкото знам, не взема никаква твърда дрога. Можеш само да го съжаляваш. Много е умен, но същевременно адски загубен.

— Чудя се какво му е. Физически недъг, предполагам. Деформиран по рождение крак, който не е могъл да се коригира изцяло. Изглежда, заболяването е прераснало в психически проблем. Какво общо е можел да има Джейсън с него? Защо Моли е отишла на купона му?

— Мисля, че той е направил нещо за тях — каза Уиш. — Направил им е нещо. Иска ми се да мога да си спомня как го наричаше Моли през онази нощ.

— Хареса ми начинът, по който го извади от равновесие, Уиш.

— Добре ли постъпих?

— Да. И така, какво научихме?

— Наистина няма кой да потвърди, че Джейсън е прекарал онази нощ в апартамента.

— Точно така. Ще се обадя на майката на Кени, но съм сигурен, че той не лъже. Такива са правилата. Всичко трябва да се потвърди. Какво друго?

— Че Джейсън не се е страхувал чак толкова от баща си. Но той не е обвинен в убийството на баща си.

Пол запали колата.

— Накъде сме?

— Казино „Приз“. Лео Терънт го реконструира. Той е следващият в списъка. Интересно, колко сдържан беше Кени относно дрогата в задната стая.

— Голяма част от нещата вероятно са незаконни — каза Уиш и в гласа му се промъкнаха тънки нотки на ужас. — Както и фойерверките. Вероятно подлежат на конфискуване или нещо такова.

— От какво живее? Не учи в колеж. Семейството му няма пари. Изглежда, се издържа сам, макар че явно не сече монети.

— Това беше! Най-после си спомних. Той наричаше себе си „Лефест“ Това беше някаква игра между тях тримата. В училище изучавахме гръцката митология. Феб Аполон, Артемида и Хефест.

Казиното „Приз“ не беше затворено заради втория етап на реконструкцията. Обичайните му посетители изглеждаха напълно безучастни към ремонта, тълпяха се около масите за двадесет и едно, стъпваха весело по разпраните килими и пръскаха пари като конфети, като че ли за да подпомогнат общата бъркотия. Пол и Уиш с мъка си пробиваха път през тълпата, покрай редицата от шумни игрални автомати и рулетките с ловките крупиета. Уиш стана разноглед, нямаше двадесет и една и явно никога не беше влизал в казино. Временни конструкции обграждаха бара, скривайки работниците, които скрибуцаха вътре.

Барът, който от години се гушеше под един сламен покрив в псевдоиндонезийски стил, приютяваше и огромен аквариум с тропически риби. Сега аквариумът беше празен, по стените му личаха следи от мръсна пяна, а тръстиковият покрив беше превърнат в купчина слама, захвърлена върху пода, нямаше ги и напитките. Двама работници носеха пясък, внимавайки да не повредят наскоро полираната настилка.