Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Откриха Лео Терънт наведен върху някакви чертежи на мястото, където обикновено стоеше барманът. Когато видя двамата мъже, той се изправи и се приближи към тях с протегната ръка.
— Вие сте от офиса на Нина Рейли, нали? — каза той.
Пол представи себе си и Уиш. Трябваше да се запознае с единствения останал жив съдружник в „Де Биърс Кънстръкшън“, за когото Нина подозираше, че е любовник на Сара де Биърс. Досега Лео Терънт оставаше надалеч от смъртните случаи наоколо, но Пол беше толкова подозрителен по отношение на бъдещото му благополучие, колкото и Нина.
Въпреки това първото впечатление беше добро. Ръката, която поздрави Пол, беше силна и мазолеста. Лицето му бе слабо, кожата — загрубяла от годините, прекарани по строежите, а ръцете му явно умееха да си служат с чук. Лео беше работяга, а не човек, роден за началник.
— Може ли да говорим тук? — каза той задъхано. — След няколко минути имам среща с управителя. Цялата реконструкция, която Рей прави две години, се разпада на части. Не е укрепена. Трябва да поработим върху покрива и да укрепим противопожарната стълба.
— Няма проблем. Познавам управителя — каза Пол, — едва ли ще има нещо против, ако се видим по-късно.
— Познавате Стив?
— Как е жена му? А бебето? Отдавна не съм ги виждал.
— О, Мишел е добре. Видях я снощи. Айвън се е метнал на нея. Изглежда, че всеки момент ще проходи. Но откъде познавате Стив и Мишел? О, разбира се, вие работихте по случая Петерсън.
— Струва ми се толкова отдавна — каза Пол. — Сега, да не губим време. Нина иска да изясни няколко неща преди предварителното заседание.
— Както й казах, ще направя всичко, което е по силите ми.
Лицето на Терънт изглеждаше открито и честно. Пол реши да започне направо.
— Вие отдавна познавате семейство Де Биърс. Ако сме разбрали правилно, вие се интересувате от Сара де Биърс.
— Така е. Наистина обичам Сара. Отдавна я харесвам. Но едно нещо трябва да е напълно ясно — Лео пристъпи напред: — тя никога не ме е окуражавала. Беше съпруга на Рей и остана такава докрай.
— Разбирам — каза Пол. — Но предполагам, че след смъртта му отношенията ви са се променили.
— Не. Сара е полудяла около неприятностите на Джейсън. Аз също се тревожа за него. Познавам го от дванайсетгодишен и единственото, което мога да кажа, е, че в полицията явно са се побъркали, щом го обвиняват в убийство. Джейсън е чудесно момче. Може би се е случило нещо… сбиване или нещо подобно, не зная. Те и двамата имаха силни характери. Но убийство…
Гласът на Терънт заглъхна.
В съзнанието на Пол се надигаха толкова много въпроси, че му беше нужно малко време, за да ги подреди. Най-накрая каза:
— Засега само се предполага, че Джейсън е бил онази нощ на гробището и че е изкопал тялото на баща си. Все още нищо не е доказано.
— Но отпечатъци от пръстите му са открити върху лопатата, която е използвана… срещу Куентин — каза Терънт. — Четох за това във вестниците.
— Не е необходимо всичко да се е случило така, както пише във вестника — каза Пол. — Там има и други отпечатъци, които все още не са идентифицирани. Но ако за момент допуснем, че това е истината — едно момче, което е способно да извърши такова странно нещо, може да извърши почти всичко, нали?
— Не и Джейсън. Да нарани съзнателно Куентин? Не мога да го повярвам.
— Той обаче не е щастлив, нали? Какво го потискаше?
— Рей беше взискателен родител. Децата му трябваше да бъдат идеални. Привлекателни, умни, известни — всичко. Никога не ги оставяше на мира. И те наистина бяха дяволски безупречни, но той не можеше да види това. Страхотни деца са и затова ме болеше, когато виждах колко са нещастни. Рей винаги намираше някакви тъпи поводи да ги критикува. Никога не беше доволен. Така и не им позволи да пораснат и да отлетят, както обикновено се случва с децата. Правеше всичко възможно, за да предотврати това. Колкото повече растяха децата, толкова повече проблеми възникваха. Те започнаха да му се противопоставят. Вероятно Рей е бил възпитаван по същия начин. Това се предава по наследство. Мога да си представя как е било — каза Терънт, усмихвайки се унило. — Куентин беше страшен човек, мога да гарантирам за това. Дълго време беше педантично взискателен към Сара. Тя се опитваше да бъде подкрепа на Рей.
— Между другото, тя обичаше ли съпруга си?
— Не ме разбирайте погрешно, Сара се опитваше да бъде възможно най-добрата съпруга; но не, не го обичаше. Рей беше твърде арогантен. Сигурно сте чули за инцидента със Сара преди три години. Близнаците обвиняваха Рей, че не е подсилил достатъчно онази греда, и след това тръгнаха със Сара.