Юмрукът на правосъдието

Пол се разхождаше из топлата къща с Хичкок по петите, видя оранжево-червения килим край камината, новото канапе и столовете.

— Много е хубаво — каза той, когато тя отново се появи.

— Нямам капка сила, Пол. Съгласна съм даже да пропусна вечерята — каза Нина, прозявайки се.

— Нека само да видя и останалата част и потеглям — каза Пол.

Тя му показа кухнята с колекцията й от стъклени бутилки и новите керамични чинии, стаята на Боб, а после се качиха по стълбата, влачейки омекналите си от катеренето по планината крака. Горе на равното Нина каза:

— Моето първокласно имение.

Вътре в мансардата, заемайки почти цялото място под прозореца, Пол видя нещо, което накара очите му да светнат — огромно чамово легло с балдахин, с покривка в зелено и бяло. Хичкок се настани отгоре, както вероятно правеше всяка нощ.

— Слизай оттам, обеснико! — скара му се Нина. — Не можах да му устоя — продължи тя. — Никога не съм мислила, че ще поискам да притежавам такова нещо, но когато го видях в магазина, просто реших, че трябва да е мое. Случвало ли ти се е някога такова нещо, Пол?

— О, да — каза Пол. — В момента.

Протегна ръцете към нея и я притисна до себе си.

— Не си тръгвай, Пол.

— Тук съм.

— Колеги и приятели?

— Шшт. Без повече разговори.

Тя явно нямаше възражения, защото през цялата нощ, докато луната следваше пътя си в непознатата тъмнина и Талак с короната си от звезди стоеше като вечен страж, единствените звуци, идващи от леглото, бяха в състояние да накарат дори боговете да спрат за малко, да погледат как мечтите стават реалност и да послушат звуците на най-съкровената радост.