Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Вие сте се мамили взаимно.
— Аз играех, Пол. Играта е важна за творческите личности. Но освен това е едно от онези неща, които управляват взаимоотношенията. Мисля, че разбираш колко важна може да бъде тя за някои хора. — Тя изпи чашата си до дъно. — Обичаш ли риба меч? С ким и лимон е страхотна. Ще останеш, нали?
— За нищо на света не бих изпуснал останалата част на приказката.
Поуспокоен, Пол метна рибните филета на скарата, а тя му разказа за детството си в едно неописуемо ранчо, близо до Албъкърки. Още я желаеше, но сега виждаше и другата част от нея, за която дотогава не си бе давал сметка. Вероятно мъжете в живота й са се интересували само от секса. Може би затова тя потискаше инстинктите си.
Те завършиха със сирене и портвайн. След това Ким приближи стола си до неговия и седна с лице към него.
— Може би се чудиш какво сме правили с Куентин, след като толкова упорито отказвам да правя любов? Вечеряхме. Той ми разказваше как е минал денят му, за проблемите с профсъюзите и съдебните дела, за тромавите подизпълнители. След това ме къпеше, а аз го масажирах. Понякога му позирах и той ми правеше снимки. После го рисувах. Имам няколко негови портрета. Той много обичаше да се гледа отстрани.
Пол се почувства объркан.
— Куентин беше импотентен. Онова нещо го имаше само за украса, не можеше да направи нищо с него. Устройвахме си разни глупави игри. Той беше смешен.
— Говорили ли сте за смъртта на сина му?
— Само веднъж, след като се случи. Куентин беше потресен до мозъка на костите си. Беше бесен и искаше реванш. Смяташе, че неговият съдружник има нещо общо с това.
— Лео Терънт?
— Да, Лео. Повече не съм говорила с него за това. Каза, че за известно време няма да идва да ме вижда, а след няколко дни прочетох във вестника за смъртта му. — Изражението й беше сериозно. — Бях привързана към него. Бедният Куентин. Не умря добре.
— Ти ли го уби?
— Чудех се кога ще ме попиташ за това, Пол. Всъщност имаше защо да го убия.
Пол подскочи, събаряйки стола. Тя не помръдна.
— Бих го убила, за да разчистя пътя за теб. Той беше пречка за нашата любов и…
— Проклета да си, Ким! Карала ли си се с него? Той изостави ли те, отказвайки ти издръжка? Мразила ли си го заради номера с картините ти?
— Не. Куентин беше моят покровител. Приятел. — Тя премести стола си, за да може да вижда лицето му. — Съжалявам, че умря. Заради него и заради себе си. Защото сега имам неприятности. Куентин ми остави малко пари, които ще ми стигнат за няколко месеца. Имам нужда от нов покровител.
— Така ли му казваш на това? Покровител, а? Как мислиш, че ще намериш някой друг, който хем да се грижи за теб, хем да не иска мръсни работи?
— Вероятно няма да е лесно. — Тя потопи леко показалеца си в соса в чинията си и го облиза с бавно, възбуждащо движение на езика. — Не предполагам, че ти ще проявиш интерес.
Пол поклати глава и почеса брадата си. Усмихна се. Тя отново го беше изненадала:
— Аз? Предлагаш ми да стана твоето сладко деденце? Бъди малко по-конкретна.
— Мога да се задоволя с около три хиляди на месец.
— И какво получавам в замяна?
— За това можем да се споразумеем.
— Баня, масажи, вечеря и безкрайни разходки наоколо?
— И компанията ми. Изглежда, ти харесва.
— Да. Но това не ми е достатъчно.
— Аз не искам да се обвързвам.
— Конкретизирай се.
— Съпружеският инстинкт ще се прояви и ще ни обсеби. Ще се влюбим. Ти ще ме ревнуваш от всички. Аз ще се чувствам ужасно, когато не си тук. Ти ще искаш да се оженим. Ще се караме. Ти ще решиш, че съм твоя собственост. Аз ще преспя с друг, за да ти покажа, че не съм. Това е модерната любов в Америка, нали?
— Не, за мен не е така.
— Лъжеш се. Аз не мога да живея по този начин. Не бих могла.
— Ти си невероятно цинична. Не те разбирам и това ме безпокои.
— Не съм цинична, Пол. Просто стоя над тези неща. Нищо не мога да направя. Аз живея по този начин. Това е обратната страна на таланта, с който съм надарена. Превръщам инстинктите си в изкуство, използвам физическата енергия за творчески цели. Безбрачието е извор на страстта, която влагам в творбите си. Все още не ме разбираш, нали?
— Звучи като празни приказки, но знам, че говориш сериозно. Смяташ, че имаш талант и в името на този талант си готова да жертваш всичко — доброто мнение на другите за теб, нормалните взаимоотношения, всичко, което за другите хора има смисъл. Но има един проблем — засега ти си единствената, която виждаш този талант. А ако никой никога не го забележи? А ако ти грешиш?