Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Не си ли имал проблем с училищните власти? Тогава си бил едва на седемнадесет.
— Всеки държеше на своето, а аз бях почти на осемнайсет по това време. Следващия въпрос.
— Откога познаваш Джейсън де Биърс? — попита Пол, сдържайки раздразнението си. Кени беше изгълтал първия си сандвич и сега нагъваше втория. Уиш дъвчеше бавно, въртейки глава наляво-надясно между двамата, като че ли гледаше тенис.
— Откак съм тук. Изглежда, че съм го познавал цял живот. Изглежда, че сме пораснали заедно. Поправка. Той порасна.
Аз раста в различни посоки. Краката ми насам, а гърбът натам. Ай, ай, ай.
— Приятели ли сте?
— Обичам си дружките. Изхвърлям пачаврите. Тъпите парчета, вън на боклука! Повтори го три пъти и ще получиш още един сандвич.
— Не, благодаря, но ми позволи да ти платя този. — Пол извади банкнота от двадесет долара и Кени я прибра.
— Дружката ти има неприятности. Не си ли струва да говорим направо? — попита Пол.
— Вървя направо, говоря направо. И в двете не ме бива.
— Въпреки това имаш хиляда и шестстотин точки на общообразователния тест, както ми каза Уиш.
— Голям Шеф има голяма уста.
— Кени… — каза Уиш.
— Хиляда петстотин и деветдесет. Не си струва да се хваля с това.
— Къде беше в нощта срещу събота, когато беше убит Куентин де Биърс?
Кени издиша силно:
— Труден въпрос, няма що. Бях в Уейлнът Крийк на последната сватба на майка си. Аз бях кумата. Ще ви оставя сами да си представите на какво прилича младоженеца. Ай, ай, ай.
— Кой е телефонният номер на майка ти? — попита Пол, чудейки се, как е могъл Джейсън да живее при този мухльо, дори и временно.
След още няколко подканяния Кени му даде телефонния номер на майка си.
— Джейсън е живял известно време при теб. Защо?
— Просто искаше да се усамоти след смъртта на баща си. Харесваш ли Бийвъс и Бътхед?
— Не — каза Пол. — Какво чувстваше той към баща си?
Кени стрелна Пол, после бързо погледна настрани, но все пак излезе от ролята си и в първия момент му стана неудобно.
— Не съм запознат с подробностите.
Уиш се пресегна и го мушна в ребрата. Кени подскочи и тихичко извика.
— Сега отговори на Пол — каза той.
— Толкова съжалявам. Просто не мога да си спомня. Сигурно са се разбирали чудесно. Както по времето, когато той за малко не уби майка му. Инцидент, а може би не?
— Кога беше това? — Пол беше заинтригуван.
— Преди три години. Горката Сара. Горката, горката Сара.
— Смяташ, че той умишлено е предизвикал инцидента? — попита Пол, без да е сигурен дали трябва да вярва и на една дума, казана от Кени.
— Аха, аха, ахааа. — Сега той имитираше Гуфи, поклащаше глава с дебилна физиономия, а русите му коси се тресяха. На Пол му дойде до гуша.
— Джейсън ми каза за това — продължи Кени. — Всички обичат Джейсън.
— Спомням си, че наричаше Джейсън с някакво друго име — каза Уиш. — Не беше ли Феб? А на купона наричаше и Моли по друг начин.
— Артемида. Богинята на лова.
— Но и те, те наричаха по друг начин.
— Не, няма такова нещо — каза Кени, а челото му се ороси от пот. По някакъв начин Уиш беше успял да му свие сърмите. Пол изчакваше удобния момент, дъвчейки сандвич.
— Не трябва да ядеш прекалено много от това… — каза Уиш, обръщайки внимание на Пол.
— Онази дрога може да е била смъртоносна. — Това беше отправено към Кени. — Аха. Наричаха те Хаф или нещо такова. Защото ти правиш дрога. Каза ми го на купона.
— Никога не съм ти казвал подобно нещо, шефе.
— Беше пиян — отговори Уиш, разчитайки, че ще преодолее пропастта, зейнала между тях. — Мен можеш да ме дразниш колкото си искаш. Но не мога да понасям циркаджийските ти изпълнения, когато Джейсън има нужда от помощ. Или чакаш да се моля.
Но Кени остана безучастен. Премяташе небрежно ключовете си, като че те можеха да го предпазят от Уиш. Гледайки отстрани, Пол разбра, че Уиш има някаква власт над Кени. Може би идваше от физическото превъзходство на Уиш. Уиш беше едър, не можеше да се отрече.
— А какво ще кажеш за Моли? Все още ли си готов да умреш заради нея? — не се отказваше Уиш.
— Напълно отричам всичко това. Моли и аз сме просто добри приятели — отговори Кени.