Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Базофт прекара по-голяма част от деня, крачейки из фоайето на хотела или из своя апартамент, на два пъти напуска хотела за малко, разговаря във фоайето с Никълъс Дейвис, който по-късно каза, че Базофт „изглеждал като човек, попаднал по следите на история, без да знае дали ще се добере до желаното“. От своя страна чуждестранният редактор на „Мирър“ оповести, че няма да пише каквото и да било, „тъй като тук няма нищо, което да заинтригува Капитан Боб“.
Късно следобед Базофт отново напусна хотела. Както обикновено, той беше следван по петите от иракска охрана. Ала когато се появи отново, беше сам. Репортери го чуха да казва на Дейвис, че „няма да им позволи да го преследват като разгонена кучка“.
Смехът на Дейвис обаче не успя особено да разведри Базофт. Той отново се качи в апартамента си. Следващия път, когато се появи във фоайето, той заяви на неколцината репортери там, че няма да се върне с тях в Лондон. „Появи се нещо“ — обясни той с тайнствен тон, който обичаше да използва понякога.
„Историята трябва наистина да си заслужава, за да ме задържи тук“ — промърмори Флечър.
След няколко часа Базофт напусна хотела. Това бе последният път, когато някой го виждаше, докато не се появи на видеокасета, разпространена по целия свят от режима в Ирак, седем седмици след ареста му и след като беше признал, че е шпионин на Мосад.
През това време Базофт изпълняваше мисия на Мосад, която би поставила на изпитание дори и уменията на опитен катца. Беше му наредено да се опита да открие докъде са стигнали плановете на Джералд Бул за осигуряване на свръхмодерно оръдие за Ирак. Фактът, че на журналиста беше възложена подобна задача, ясно показваше в каква степен неговите инструктори бяха готови да го използват. Мосад също беше взела мерки, в случай че Базофт бъде заловен, да подсигури публикуването на информацията, че той работи за компанията „Дифенс системс лимитед“ със седалище в Лондон. При залавянето на Базофт в близост до площадката за изпитания на супероръдието иракските агенти бяха открили у него достатъчно документи, доказващи, че Базофт е провел няколко разговора от хотела с офисите на „Дифенс системс лимитед“. Компанията категорично отрече да познава някакъв си Базофт, нито пък че е свързана с Мосад.
На видеокасетата погледът на Базофт на моменти се вторачваше невиждащо, после той премигваше рязко и очите му се стрелкаха из стаята, в която на заден фон се виждаше приятна за окото завеса, изпъстрена с леко размазан флорален рисунък. Изглеждаше като човек, убеден в невъзможността да избегне собственото си елиминиране.
Психолозите на Мосад в Тел Авив внимателно изследваха всяка подробност. Според тях етапите в личностния срив на Базофт следваха модела, установен от техни служители, водещи разпити на заловени терористи, от които се мъчеха да изтръгнат признания. Първоначално Базофт вероятно не е вярвал, че случилото се е истина, и инстинктивно се е опитал да отхвърли факта, че това става с него. След това трябва да се е появило, подобно приливна вълна, внезапното, разтърсващо осъзнаване, че това наистина се случва, и то на него. На този етап безпомощният репортер може би е усетил и друг тип реакции — парализиращ страх и натрапчиво желание да говори. По всяка вероятност именно тогава е направил признанието, запечатано на видеозаписа, че е агент на Мосад.
От монотонния му глас можеше да се съди, че е изпаднал в депресия под влияние на външни фактори, докато е бил в плен, в резултат на това, че бе измъкнат от познатата заобикаляща го среда и че с нормалния му начин на живот е свършено. Умората му прогресивно се е засилвала и малкото сън, който са му разрешавали, не е могъл да го ободри. Именно тогава самообвиненията му са ескалирали до деструктивни, а чувството му на безпомощност е стигнало краен предел. Самообвиненията направо са го задушавали и подобно на затворника в „Процесът“ на Кафка той трябва да се е чувствал като „пълен глупак“ заради начина, по който се е държал и е изложил други хора на опасност.
На видеозаписа очите на Базофт ясно показваха, че е бил дрогиран. Фармаколозите на Мосад не можаха да установят с какви точно наркотици е бил упоен.
За Наум Адмон нямаше съмнение, че подобно малодушно признание като записаното на касетата е прелюдия към екзекуцията на Базофт. Шефът на Мосад нареди на специалистите си по водене на психологическа война да предприемат кампания, която да отклони неудобните въпроси за връзките на службата с Базофт.