Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Депутати от британския парламент скоро публично разкритикуваха „Обзървър“ за това, че е изпратил Базофт в Ирак. Същевременно чрез доверени репортери беше публикувана информация, че Саддам Хюсеин гледа на видеозапис всеки етап от разпита на Базофт. Възможно е и така да е било. Ала по-вероятно е това твърдение да е използвано като предлог, под който да се напомни на света, че мъченията и убийствата са част от инструментите на държавната политика в Ирак. Базофт беше обесен в Багдад през март 1990 година. Последните му документирани думи на бесилото бяха: „Не съм израелски шпионин.“
В Лондон Никълъс Дейвис прочете репортажа за екзекуцията в информацията на Ройтерс, която стигна до международния отдел на „Дейли мирър“. Следвайки инструкциите, че всички събития от Близкия изток са важни, Дейвис занесе материала в кабинета на Робърт Максуел.
От 1974 година издателят беше най-могъщият саяним във Великобритания. По този повод Дейвис си спомня, че: „Боб прочете материала без коментар“, ала самият той, „съвсем искрено“, не можеше да си спомни какво точно беше почувствал, когато беше разбрал за смъртта на Базофт.
В Тел Авив сред хората, прочели репортажа за екзекуцията, беше Ари Бен Менаше — може би най-колоритният сред големите шпиони на Израел. Дотогава той не беше и чувал за Базофт, но както обикновено това не спря непостоянния в емоционално отношение, подвластен на Меркурий, Бен Менаше да изрази съжаления, че „поредният добър човек се беше озовал на неподходящото място в неподходящото време“. Именно подобни изказвания бяха направили тъмнокосия, хубав и находчив Бен Менаше нежелан кандидат за ключов пост в израелските разузнавателни служби. Въпреки това в продължение на десет години — от 1977 до 1987 година — той беше заемал деликатен пост в Отдела за външни отношения (ЕРД) на Израелските въоръжени сили — една от най-могъщите и тайни организации в разузнаването.
Отделът за външни отношения беше създаден през 1974 година от министър-председателя Ицхак Рабин. Горчиво разочарован от начина, по който Израел беше изненадан от сирийско-египетската атака по време на Йомкипурската война, той беше стигнал до решението, че единственият начин да предотврати подобни шпионски провали, беше да има контролен орган, който да следи останалите разузнавателни служби и в същото време да събира разузнавателна информация по собствени канали.
Бяха създадени четири подотдела, които да действат под чадъра на Отдела за външни отношения. Най-важният беше СИМ. Той предоставяше „специална помощ“ за растящия брой „освободителни движения“ в Иран и Ирак и в по-малка степен в Сирия и в Саудитска Арабия. Вторият подотдел РЕШ поддържаше отношения с приятелски разузнавателни мрежи. Начело на този списък беше Южноафриканското бюро за държавна сигурност. В Мосад имаше аналогична единица, наречена ТЕВЕЛ, която също поддържаше тесни връзки с разузнавателните служби на ЮАР. Отношенията между РЕШ и ТЕВЕЛ често се изостряха заради неизбежното препокриване на дейността.
Третият подотдел на Отдела за чуждестранни отношения „Връзки с чужбина“ се занимаваше с израелските военни аташета и останалия персонал на ИДФ, работещ зад граница. Подотделът координираше и дейността на чуждестранните военни аташета в Израел. Това предизвика допълнителен конфликт, този път с Шин Бет, която дотогава единствена имаше прерогатива да докладва за тази дейност. Четвъртият подотдел се наричаше „Разузнаване 12“. Създадено, за да поддържа връзката с Мосад, това звено в още по-голяма степен влоши отношенията с вишестоящите на булевард „Цар Саул“, защото смятаха, че отделът ще узурпира част от властта им.
Бен Менаше беше прикрепен към РЕШ със специалната задача да отговаря за иранския „въпрос“. Той възникна във време, когато Израел беше на път да изгуби най-могъщия си съюзник в региона. Повече от четвърт век шахът на Иран упорито беше работил задкулисно, за да убеди арабските съседи на Израел да променят враждебното си отношение към еврейската държава. Шахът постигна определен напредък особено с крал Хюсеин в Йордания дори след като беше свален от Пауновия престол в резултат на ислямската фундаменталистка революция на аятолах Хомейни през февруари 1979 година. След идването си на власт Хомейни незабавно предаде сградата на израелското посолство в Техеран на ООП. Същевременно обаче и Израел започна да подпомага кюрдите да поведат партизанска война срещу новия режим. В същото време Израел продължаваше да доставя оръжие на Техеран, което той използваше срещу Ирак. Политиката „с един куршум — два заека“, която Давид Кимше и други негови съмишленици от Мосад приветстваха, се осъществяваше реално.