Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Тогава Хофи се опита да поеме друг курс на действие. Той предложи Съединените щати да упражнят дипломатически натиск върху Франция, за да се спре подготовката по експортирането на реактора. Ала Вашингтон получи неочакван и рязък отказ от страна на Париж. Това накара Израел да избере по-пряк път. Хофи изпрати отряд катци, които да осъществят удар върху френския завод в Ла Сен-сюр-Мер, близо до Тулон, където се строеше активната зона на иракския реактор. Тя беше унищожена от организация, за която още никой не беше чувал — „Френска екологична група“. Хофи лично бе подбрал името й.
Докато французите се заеха да строят наново активната зона на реактора, иракчаните изпратиха Яхия ал Мешад, член на Комисията за атомна енергия, в Париж, за да уговори условията за доставката на ядрено гориво за Багдад. Хофи изпрати отряд кидони да го ликвидират. Докато останалите патрулираха и наблюдаваха околните улици, двама катци използваха шперц и проникнаха в спалнята на Ал Мешад. За секунди му прерязаха гърлото и го пронизаха в сърцето. Разхвърляха стаята, за да инсценират грабеж. Проститутка от съседната стая каза на полицията, че е обслужила учения часове преди неговата смърт. По-късно, докато забавлявала друг клиент, тя чула „странен шум“ откъм стаята на Ал Мешад. Часове след като дала показания в полицията, тя стана жертва на улична злополука — беше блъсната от кола от неизвестен шофьор, избягал от местопроизшествието. Колата така и не беше открита. След приключване на задачата отрядът кидони хвана полета на „Ел Ал“ обратно за Тел Авив.
Въпреки този пореден удар Ирак, подкрепян от Франция, продължи да упорства в начинанието си да се превърне в ядрена сила. В Тел Авив израелските ВВС продължаваха да се подготвят за нов удар, докато шефове на разузнаването спореха с Хофи, тъй като той постоянно имаше възражения. Ръководителят на Мосад беше провокиран от там, откъдето най-малко очакваше. Неговият заместник, Наум Адмон, твърдеше, че унищожаването на реактора не е от съществено значение, но е важно дотолкова, доколкото ще даде „на всички останали араби с мегаломански амбиции добър урок“.
До октомври 1980 година този спор присъстваше неизменно на всяко заседание на кабинета, което се председателстваше от Менахем Бегин. Отново и отново се разменяха познати аргументи. Гласът на Хофи оставаше все по-изолиран. Въпреки това той упорстваше, дори беше формулирал обстойна писмена позиция по въпроса, макар да знаеше, че по този начин пише професионалния си некролог.
Адмон вече не се стараеше да прикрива презрението, с което се отнасяше към виждането на Хофи. Двамата мъже, някога близки приятели, се превърнаха в отчуждили се колеги. Въпреки това трябваше да минат още шест месеца на яростен конфликт между заелия отбранителна позиция директор на Мосад и неговите заместници, преди Генералният щаб да одобри нападението и да го насрочи за 15 март 1981 година.
От тактическа гледна точка атаката представляваше шедьовър. Осем бомбардировача F–16, ескортирани от шест прехващача F–15, прелетяха ниско над пясъчните дюни на Йордания, преди да навлязат във въздушното пространство на Ирак. Те достигнаха целта точно в уговорения час — пет и тридесет и четири следобед, местно време, минути след като френските строители, бяха напуснали площадката. Жертвите бяха девет. Ядрената централа беше срината със земята. Екипажът и бомбардировачите се върнаха невредими в базата си. С кариерата на Хофи в Мосад беше свършено. Неговият пост беше зает от Адмон.
Сега, през тази априлска сутрин на 1988 година, търговците на оръжие във фоайето на хотела, които седем години преди това бяха изказали съжаленията си на своите шокирани домакини за израелската атака, малко преди да продадат на Ирак по-модерна версия радарни системи, щяха да бъдат силно изненадани да научат, че в хотела агент на Мосад тихичко записва техните имена и прави списък на стоката им.
Същия петък малко по-рано преговорите във фоайето бяха прекъснати за кратко от пристигането на Сабба ал Тикрити, началника на иракската тайна полиция, придружен от личната си преторианска гвардия. Доведеният брат на Саддам Хюсеин с небрежна походка стигна до асансьора. Беше се запътил към един апартамент на най-горния етаж на сградата. Там го очакваше висока закръглена проститутка, долетяла специално от Париж, за да му достави удоволствие. Работата й беше високоплатена, но и много рискована. Някои от предишните жрици на платената любов просто изчезваха, след като Сабба приключеше с тях.
Шефът на сигурността си тръгна рано следобед. Малко по-късно от апартамента, който беше непосредствено до този на проститутката, излезе висок млад мъж, облечен в синьо памучно яке и спортен панталон. Той изглеждаше добре, макар и поуморен. Явно имаше навика да поглажда нервно мустаци или да потърква лице, което го правеше да изглежда по-уязвим.