Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Бен Менаше се оказа част от големия план на Давид Кимше в Иран за размяната на заложници срещу оръжие. Двамата мъже пътуваха заедно до Вашингтон, където Бен Менаше твърдеше, че е обходил широките коридори на Белия дом, срещал се е с президента Рейгън и е разговарял на ти с най-приближените хора от екипа му.
Чаровен и непринуден, Бен Менаше беше популярна личност на сбирките на израелската разузнавателна общност, на които влиятелни политици разменяха истории с шпионите на взаимноизгодна основа. Малцина можеха да разказват така интригуващо както Бен Менаше. По времето, когато Кимше стартираше сделката заложници — оръжие, Бен Менаше беше назначен за „личен консултант“ на министър-председателя Ицхак Шамир по въпросите на разузнаването, след като заявил пред премиера Шамир, че знае „къде са погребани всички трупове“ по собствените му думи. Кимше реши, че това правеше Бен Менаше идеалния човек за работа с единствения служител в разузнаването, на когото се възхищаваше повече от всички останали — Рафи Ейтан. С безрезервното одобрение на министър-председателя Бен Менаше бе освободен от всичките си останали задължения, за да може да се присъедини към Рафи Ейтан. Двамата мъже се преместиха в Ню Йорк през март 1981 година. Целта им по думите на Бен Менаше беше ясно формулирана: „Нашите приятели в Техеран отчаяно се нуждаят от най-модерно електронно оборудване както за въздушната, така и за наземната си отбрана. Израел, разбира се, ще им помогне, доколкото може, в тяхната борба срещу Ирак.“
Те отпътуваха с британски паспорти за Съединените щати, любим похват на Мосад, и основаха компания във финансовата част на Ню Йорк. Своевременно наеха екип от петдесет брокери, които да проучат електронната индустрия на Съединените щати за подходящо оборудване. Всички продажби бяха придружени със сертификати, в които бе посочено, че екипировката е предназначена единствено за Израел. По-късно Бен Менаше си спомняше: „Имахме купчини сертификати, които трябваше да се попълнят и да се изпратят в Тел Авив, където щяха да ги съхраняват, в случай че някой реши да направи проверка.“
Оборудването беше доставено със самолет в Тел Авив. Там, без да минава през митническа проверка, то бе прехвърлено на самолет и с чартърен полет на ирландската „Гинес Пийт“ транспортирано в Техеран. „Гинес Пийт“, добре позната компания за чартърни полети, очевидно беше правилният избор. Идеята да се използват ирландски пилоти принадлежеше на Рафи Ейтан. Той поддържаше по думите му „ирландски връзки. Когато се стигне до сделка, ирландците спазват правилата. Това, на което държат, е да се плати в уречения ден.“
С увеличаването на обема на сделката в Ню Йорк, се наложи създаването на централна холдингова компания, която да вкара в обръщение милиардите долари, свързани със закупуването и продажбата на оръжие. Компанията беше кръстена „ОРА“, което на иврит означава „светлина“.
През март 1983 година Рафи Ейтан нареди на Бен Менаше да вербува Никълъс Дейвис за целите на „ОРА“. Старият разузнавач най-вероятно беше разбрал за Дейвис от Мосад. Службата на свой ред беше научила за Дейвис от Базофт, който беше работил и като независим журналист под ръководството на чуждестранния редактор на „Мирър“. По-късно същия месец Бен Менаше и Дейвис се срещнаха във фоайето на лондонския хотел „Чърчил“. Още преди да си тръгне, Бен Менаше беше убеден, че Дейвис е „техният човек“. На следващия ден те обядваха в дома му. Там присъстваше и съпругата на Дейвис Джанет. Опитното око на Бен Менаше веднага забеляза, че изисканият, спокойно говорещ Дейвис се страхува да не я загуби. „Това е добре. Прави го уязвим.“
Ролята на Дейвис като консултант на „ОРА“ беше уточнена в подробности по време на среща в хотела „Дан Акадия“ на брега на морето, северно от Тел Авив. Бен Менаше си спомня: „Договорихме се той да бъде нашият лондонски посредник в търговията с оръжие, човекът, който да осъществява контакта както с иранската страна по сделката, така и между страните при други сделки. Домашният му адрес щеше да служи за пощенска кутия, а телефонният му номер в офиса 822–3530 да бъде използван както от нашите, така и от иранските контрагенти.“
В замяна Дейвис щеше да получава комисионни, пропорционални на неговата нова роля като ключов играч в операцията „оръжие за Иран“. Като цяло сумата възлиза на един и половина милиона долара, депозирани в банкови сметки на Каймановите острови, Белгия и Люксембург. Част от парите впоследствие отидоха за уреждане на развода му. На Джанет й бяха платени еднократно петдесет хиляди долара. Дейвис изчисти всичките си банкови задължения и си купи четириетажна къща. Тя се превърна в европейското седалище на „ОРА“. Телефонният й номер беше 231–0015 — още един начин за свръзка с оръжейните търговци, които се превърнаха в част от живота на журналиста. Благодарение на поста си на редактор по световна политика Дейвис започна по-активно да пътува до Съединените щати, Европа, Иран и Ирак.