Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Робърт Максуел го разливаше за своите гости от огромни две и половина литрови бутилки в кабинета си на последния етаж на сградата на „Мирър“. Когато самолетът на „Бритиш Еъруейз“ кацна, Бен Менаше бе откаран до кабинета на Максуел с изпратената от магната лимузина, което за Бен Менаше ще е още един знак какъв интерес представлява той за Максуел. В колата заедно с него щеше да пътува и Наум Адмон, генералният директор на Мосад, който бе пристигнал с полет на „Ел Ал“ час след реактивния самолет на „Бритиш Еъруейз“. Бен Менаше планираше да прекара времето до идването на Адмон на летище „Хийтроу“ в размисъл как могъщ медиен бос беше се превърнал в най-важния саяним в света, вербуван от Мосад.
Максуел пожела да се възползва от неговите услуги в края на една среща в Ерусалим с Шимон Перес, малко след като Перес беше съставил коалиционно правителство през 1984 година. Един член на екипа на премиера щеше да си спомня за събитието като „среща на егото с мегаломанията. Перес беше надменен и автократичен, но Максуел просто го засипваше с фрази от рода на: «Ще изсипя милиони в Израел. Ще съживя икономиката.» Приличаше на човек, който всячески се бори за пост. Беше надут, непоследователен, отплесваше се и пускаше мръсни шеги. Перес не го изпускаше от поглед с неизменната си ескимоска усмивка.“
Перес си даваше сметка, че с течение на годините Максуел разви мощни връзки с Източна Европа, и му уреди среща с Адмон, която се състоя в президентския апартамент на хотел „Цар Давид“ в Ерусалим, където Максуел беше отседнал. На нея Максуел и Адмон откриха обща тема в своя централноевропейски произход. Максуел беше роден в Чехословакия, което предизвика Перес да пусне една от редките си шеги: „Той е единственият самохвалко чех, за когото знам да има пари.“ И двамата мъже бяха отявлени привърженици на ционизма и споделяха убеждението, че самият господ е вменил на Израел правото да се бори за оцеляване. И двамата обичаха хубавата храна и доброто вино.
Адмон проявяваше жив интерес към възгледа на Максуел, че Съединените щати и Съветският съюз еднакво се стремят към глобално превъзходство, макар методите им да са съвсем различни. Част от стратегията на Русия бе международната анархия, докато Вашингтон по-скоро делеше света на „приятели“ и „врагове“, отколкото на държави с различни идеологически интереси. Максуел го запозна със своите прозрения: тайните контакти на ЦРУ с китайските спецслужби предизвикваха безпокойство в Държавния департамент, който смяташе, че те могат да осуетят бъдещи дипломатически ходове и да навредят и на политиката като цяло.
Магнатът обрисува портретите на двама мъже, които представляваха особен интерес за Адмон. Максуел заяви, че след срещата си с Роналд Рейгън той си тръгнал с усещането, че този вечен оптимист, президентът, използва чара си, за да прикрие твърдолинейните си политически възгледи. Най-опасният недостатък на Рейгън обаче бил склонността му да опростява нещата, особено по отношение на ситуацията в Близкия изток, и дори след анализ не стигал до по-различно от спонтанно формираното си мнение.
Максуел се срещна и с Уилям Кейси. По негова преценка директорът на ЦРУ беше тесногръд човек и в никакъв случай не се числеше към приятелите на Израел. Кейси ръководеше закостеняло управление с остарели представи за ролята на разузнаването в съществуващите към настоящия момент глобални политически реалности. Това според Максуел най-ясно проличало от погрешното тълкуване на Кейси за арабските намерения в Близкия изток.
Възгледите му с Наум Адмон съвпадаха напълно. След срещата те отидоха с колата на Адмон до щаба на Мосад, където магнатът беше разведен лично от генералния директор, за да се запознае отчасти с капацитета и наличната база на службата.
Сега, една година по-късно, на 15 март 1985 година, им предстоеше нова среща.
Едва след като Адмон и Бен Менаше влязоха в огромния кабинет на Максуел в седалището на „Мирър Нюзпейпърс“ в лондонския Хай Холборн, домакинът обяви, че ще присъства още един човек, който ще сподели менюто им от франзели, пушена сьомга и кафе, които Максуел беше наредил винаги да има на разположение, когато той е в сградата.
Като фокусник, който вади заек от цилиндър, Максуел представи Виктор Чебриков, заместник-председател на КГБ, един от влиятелните разузнавачи в света. По-късно Бен Менаше сдържано коментира, че „може би изглежда невероятно ръководител на КГБ да се намира в кабинета на британски вестникарски издател, но по времето, когато президентът Горбачов поддържаше изключително приятелски отношения с министър-председателя Маргарет Тачър, беше съвсем приемливо Чебриков да се намира във Великобритания“.