Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Името му беше Фарзад Базофт. Във формуляра за регистрация в хотела — копие от който, в съответствие с установената практика, беше изпратено във ведомството, завеждано от Сабба, Базофт беше написал, че е „специален чуждестранен кореспондент“ на „Обзървър“ — националния британски неделен вестник със седалище в Лондон. Описанието му беше неточно — само щатните служители на вестника, които бяха получили акредитация извън границите на страната си, можеха да се наричат „чуждестранни кореспонденти“. Базофт беше независим журналист, чието име за последната година се свързваше с няколко истории, публикувани в „Обзървър“, посветени на Близкия изток. Беше споделил пред репортери от други медии, които пътуваха заедно с него този път за Багдад, че винаги се представял като специален чуждестранен кореспондент на „Обзървър“ при пътувания до градове като Багдад, защото така си осигурявал най-хубавата стая в хотела. Тази невинна простъпка се възприемаше от околните като пореден пример за неговата очарователна момчешка натура.
Това, което колегите му вестникари не познаваха, беше тъмната страна на личността на Базофт, която можеше да постави тяхната сигурност на изпитание, ако се заподозреше, че са свързани с истинската причина за идването му в Багдад. Базофт беше шпионин на Мосад.
Той беше вербуван, когато преди три години бе пристигнал в Лондон от Техеран, където негативното му отношение към режима на Хомейни беше изложило живота му на опасност. Както повечето пришълци, Базофт почувства Лондон като студен, чужд град, а англичаните му се сториха доста резервирани. Беше се опитал да си извоюва собствено място в иранската общност в изгнание и за известно време относително широките му сведения за настоящата политическа обстановка в Техеран го направиха желан гост на вечеря. Ала гледката на едни и същи лица бързо омръзна на амбициозния, с непокорен дух млад човек.
Базофт започна да се оглежда за нещо по-вълнуващо от тълкуването на новините от Техеран. Затова се зае да установи контакти с Ирак — смъртния враг на Иран. В средата на 80-те години в Лондон имаше многобройна колония иракчани, които бяха добре дошли, тъй като Великобритания възприемаше Ирак не само като един от основните вносители на стоки, но също и като нация, която, начело със Саддам Хюсеин, ще успее да неутрализира заплахата от ислямския фундаменталистки режим на Хомейни.
Базофт откри, че по време на събиранията на иракската общност „работи успешно за себе си“. Новите му домакини бяха по-спокойни и с по-голяма готовност от иранците сваляха маската си. На свой ред и те скоро се оказаха покорени от неговия учтив маниер и неизчерпаеми остроумия, насочени към аятоласите в Техеран.
На едно от тези събирания дойде и иракският бизнесмен Абу ал Хибид. Той слушаше Базофт — отново подпийнал порядъчно в края на вечерта, — който разпалено правеше достояние на присъстващите трайната си амбиция да бъде репортер и възхваляваше кумирите си Боб Удуърд и Карл Бърнстейн, които бяха свалили от власт президента Никсън. Базофт споделил с Абу ал Хибид, че ще умре щастлив, ако успее да свали аятолах Хомейни.
Абу ал Хибид беше псевдоним на катца, роден в Ирак. В следващия си доклад до Тел Авив той включи и сведения относно Базофт, настоящата му дейност и неговите кроежи. В това нямаше нищо необичайно. Всяка седмица в архивите бяха подавани стотици имена, всяко от които намираше място в информационната банка на Мосад.
Ала откакто Наум Адмон оглавяваше Мосад, той беше станал още по-нетърпелив да развие връзките с Ирак. Лондонският катца беше инструктиран да обработи Базофт. По време на измамно идиличните вечери Базофт се оплака на Ал Хибид, че редакторът му не използвал пълноценно потенциала му. Неговият домакин подхвърли идеята, че той би трябвало да се опита да пробие в средите на водещата английска журналистика. Не можело да няма отворени врати за репортер с такива добри лингвистични умения и познания за Иран. Ал Хибид предложи за изходна точка Би Би Си.
В електронната медия имаше няколко саяними, чиито задачи включваха осъществяване на контрол над постъпващите материали от Израел и следене на служителите на арабската секцията на Би Би Си. Дали някой саяним е изиграл пряка роля в назначаването на Базофт, така и няма да стане известно със сигурност, но малко след срещата с Ал Хибид той бе нает от Би Би Си, за да направи журналистическо разследване. Справи се чудесно и последваха други ангажименти. Щатните редактори решиха, че могат да се доверят на Базофт да разгадава машинациите на Техеран.