Тайната история на Мосад

В Тел Авив Адмон реши, че е настъпил моментът за следващия ход. Докато в Съединените щати набираха скорост разкритията във връзка с Ирангейт, директорът на Мосад реши умишлено да разобличи Яков Нимроди, бивш оперативен служител на Аман, като главен участник в разрастващия се скандал. Той влизаше в състава на консорциума, създаден от Давид Кимше, но бе използвал собствените си връзки и опит в шпионажа, за да държи Мосад настрани от случващото се. Лукав, с бърз ум, Нимроди беше внушил още в началото на сделката оръжие — заложници на държавния секретар на Съединените щати Джордж Шулц да направи изявлението, че „целите на Израел не са същите като на американците и всяко обвързване с Израел в областта на разузнаването, касаещо Иран, би могло да се окаже недостатъчно надеждно“.

Когато Кимше се оттегли от консорциума, Нимроди остана там още известно време. Но тъй като отзвукът от Вашингтон ставаше все по-силен и все повече притискаше Израел, бившият оперативен служител на Аман отново потъна в тълпата. Адмон, който бе огорчен от отношението на Нимроди към Мосад, имаше други планове — публично да изложи Нимроди и същевременно да подпомогне кариерата на Базофт, така че да е по-полезен на Мосад.

Ал Хибид предостави достатъчно подробности на репортера, за да разбере, че това може да се окаже големият му професионален шанс. Той отнесе историята в „Обзървър“ и тя беше публикувана. В материала се споменаваше за „мистериозен израелец на име Нимроди, замесен в Ирангейт“. Не след дълго Базофт се превърна в постоянен сътрудник на „Обзървър“. В крайна сметка той се сдоби със собствено бюро — мечтана награда за човек, който никога дотогава не бе имал постоянна служба. Това означаваше, че вече няма да плаща сам огромните си телефонни сметки, за да разследва някоя история от дома, а и щеше да има повече пари да заживее по-охолно. Но все още щяха да му се плащат само публикуваните материали. За него това беше стимул да търси нови истории и да се стреми да получи акредитация за Близкия изток. Тогава щяха да бъдат покрити всичките му разходи и подобно на всички репортери той щеше да манипулира работодателите си, за да измъква повече пари в брой, отколкото всъщност беше похарчил, като задържа разликата. Недостигът на пари беше вечен проблем за Базофт, ала той грижливо криеше това от колегите си в „Обзървър“. Със сигурност никой не подозираше, че репортерът, който прекарваше часове в телефонни разговори на фарси със свръзките си, е съден за кражба. Базофт беше прекарал осемнадесет месеца в затвора, след като ограбил някакво строително дружество. Докато излежавал присъдата си, съдията издал разпореждане Базофт да бъде екстрадиран от страната, след като излезе на свобода. Базофт отправил молба на основание, че ще бъде екзекутиран, ако бъде отново върнат в Иран. Макар че молбата му бе отхвърлена, разрешиха му „право на изключителен престой“, по силата на което той можеше да остане във Великобритания за неопределен период от време. Причините за това необичайно решение останаха скрити зад вратите на Министерството на вътрешните работи.