Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Дори за миг никой от неговите колеги в „Мирър“, както и от широкия му приятелски кръг извън вестникарския свят, дори и съпругата му Джанет — актриса, родена в Австралия, участвала в доста нашумелия телевизионен сериал по Би Би Си „Доктор Ху“, не се беше усъмнил, че Наум Адмон лично е упълномощил своите хора да вербуват Дейвис.
Дейвис винаги бе заявявал категорично, че дори и „да установят контакт с него“, той никога не би служил като агент на Мосад и че присъствието му в хотелското фоайе през този петъчен следобед на април е просто по повод журналистическо разследване, свързано с търговците на оръжие. По-късно той нямаше да може да си спомни дори какво са си говорили двамата с Базофт във фоайето, щеше само да каже: „Предполагам, било е за нещо, свързано с актуални събития.“ Той отказа да даде допълнителни подробности — позиция, която впоследствие щеше неотклонно да отстоява.
Двойката беше пътувала до Ирак с група журналисти (между които и аз, авторът на тази книга, по поръчка на „Прес асосиейшън“ — националната телеграфна агенция на Великобритания). По време на полета за Лондон Дейвис забавляваше групата с пикантни историйки за Робърт Максуел, който най-накрая беше купил „Мирър нюзпейпърс“. Той го наричаше „сексуално чудовище с огромен апетит да прелъстява секретарки от персонала си“. Даваше да се разбере колко близък е с Максуел, макар да твърдеше, че „да бъдеш в компанията на капитан Боб си е жив ад, но той знае, че ми е известно прекалено много, за да ме изхвърли“. Твърдението на Дейвис, че е застрахован заради информираността си за медийния магнат, беше квалифицирано от слушателите му като преувеличение.
По време на полета Фарзад Базофт мълчеше. Почти не продума с околните. Ограничи се единствено до разговор с обслужващия персонал на фарси. На летището в Багдад езиковите му познания помогнаха за преодоляване на трудностите в превода с иракската „охрана“, която се присъедини към групата. На ухо Дейвис ми каза, че всъщност са агенти на службата за сигурност. „Тези глупаци не биха разпознали шпионин, дори да им го посочиш с пръст“ — промърмори Дейвис.
В „Палестин-Меридиан“ човекът от „Мирър“ уведоми спътниците си, че е тук само защото „се отегчава до смърт в Лондон“. Той обаче даде да се разбере, че няма намерение да следва официалния маршрут, който включваше посещение на района на бойните действия в Басра, където иракската армия беше готова да покаже пораженията от войната след победата си над иранските сили. Базофт не смяташе също така, че пътуването на юг към Залива би представлявало интерес за вестника му.
През тази петъчна вечер на април 1988 година, след като прекара часове във фоайето на хотела, където наблюдаваше търговците на оръжие да пристигат и да си заминават и след като разговаря с Дейвис на няколко пъти, Фарзад Базофт седна да се храни сам в кафетерията на хотела. Той отклони поканата да се присъедини към другите репортери от Лондон с обяснението, че трябва „да прегледа програмата си“. По време на храненето го извикаха, за да говори по телефона във фоайето. След няколко минути се върна със замислен вид. Макар вече да беше поръчал десерта, той рязко стана от масата, без да обръща внимание на подмятанията на репортерите, че сигурно си е намерил някоя красавица.
Върна се чак на следващия ден. Изглеждаше дори още по-напрегнат, особено когато реагира на някаква реплика на Ким Флечър (независим журналист, който тогава работеше за „Дейли мейл“) в присъствието и на другите: „Лесно ти е на теб, нали си роден във Великобритания, а и си отгледан там. Но аз съм иранец. Доста е различно.“ Флечър не беше единственият сред английските репортери, който се чудеше дали това „не е поредният блъф от страна на Базофт за това, колко трудно е на човек с произход като неговия“.