Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
От тези негови думи става ясно, че високо ефективна организация като Мосад, подкрепяна от изобилните ресурси, които Израел й предоставяше, би срещнала малки или почти никакви трудности да изнесе ядрени материали през „Шипхол“.
Подозренията на Интел за контрабанди се породиха, когато се разбра, че товарният самолет на „Ел Ал“, който се разби малко след като беше излетял от летище „Шипхол“ през октомври 1992 година, е транспортирал химикали.
Оттогава холандската служба е събрала, както един източник от Интел ги нарича, „минимум силно обстоятелствени доказателства“, че Мосад е транспортирал редовно ядрени материали през летище „Шипхол“.
Една куриерка — „муле“, която в замяна на своето сътрудничество беше получила гаранции, че няма да бъде съдебно преследвана, съобщи на Интел, че е пренасяла тайно ядрени суровини от Украйна през Германия до Холандия.
Куриерката разказа на Интел, че са я посрещали на ЖП тара в Амстердам. Когато й показаха снимки, тя разпозна агента на Мосад, за когото Интел знаеше, че работи в „Шипхол“.
В „старите дни“, както обичаше да казва Меир Амит, оперативен служител на Мосад никога не би позволил да бъде разпознат толкова лесно. Много от членовете на израелската разузнавателна общност смятат, че такива основни пропуски и провали в занаята не говорят добре за Мосад на прага на новото хилядолетие.
Отношението към оперативните провали на Мосад се беше променило в Израел и хората изпитваха гняв и недоверие. В онези „стари дни“ малцина израелци наистина са осъзнавали, че успехите на Мосад често се дължат на подривна дейност, лъжи и убийства. Единственото, което имаше значение, бе Израел да оцелее.
Ала след като мирът приближаваше все повече до границите на Израел с арабските му съседи, започнаха да възникват множество въпроси за методите на щита и меча, които Мосад продължаваше да използва.
В Мосад е запазено непоколебимото чувство, че великата институция може да оцелее единствено като по думите на Рафи Ейтан „не се вслушва във всяко подхвърлено ново мнение“. Съществува също така и усещането, изказано от Ари Бен Менаше, че ако Мосад продължи да се придържа към целите си от вчерашния ден, „ще бъде изправена пред опасността да бъде обречена на гибел подобно на средновековен рицар в своите доспехи, лишен от коня си и забравен на бойното поле“.
В подобни изказвания се крият доста истини. Петдесет години след създаването си Мосад вече не е смела до безразсъдност служба, чиито дела са дълбоко запечатани в самосъзнанието на израелския народ. Мосад се роди в онези забележителни години, когато Израел строеше своя нов свят, а службата беше един от гарантите, че този свят ще оцелее. Ала гаранцията на Мосад вече не е нужна.
Ари Бен Менаше го е казал много добре: „Израел и останалият свят трябва да мислят за Мосад като за превантивна доза лекарство, което да ги защити от фатална болест. Лекарството се взима само тогава, когато се появят симптомите на болестта. То не се взима постоянно.“
Въпросът, който и досега остава без отговор обаче, е дали Мосад ще се задоволи да играе роля, в която зрелостта и умереността трябва да заменят политиката на силови действия в защита на сурови каузи.