Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Бен Менаше със задоволство установи, че „по време на своите пътувания той се представя от името на «ОРА Груп». Уреждаше си някаква среща, обикновено уикенда, и летеше до съответния град, където договаряше количеството оръжие за доставка и начина на плащане.“
През 1987 година иранският аятолах Али Акбар Хашеми Рафсанджани получи съобщение от „ОРА“, касаещо продажбата на Иран на четири хиляди ракети ТОУ, всяка от които на стойност тринадесет хиляди и осемстотин долара. Съобщението завършваше с потвърждението, че Никълъс Дейвис е представител на „ОРА лимитед“ с необходимите пълномощия да подписва договори.
Време беше да се отвори шампанското за Ари Бен Менаше, Никълъс Дейвис и влиятелната фигура, чиято намеса в настоящите събития беше по-значима от всякога — Робърт Максуел. Но никой не подозираше дори и за миг колко вярна ще се окаже суровата истина, съдържаща се в холивудското клише, което Дейвис обичаше да цитира: „Няма такова нещо като безплатен обяд.“
9.
Подкупи, секс и лъжи
Нещата изглеждаха съвсем различно през онази сутрин на март 1985 година, когато Ари Бен Менаше хвана полета рано сутринта на „Бритиш Еъруейз“ от Тел Авив до Лондон. Той ядеше своята самолетна закуска кашер20 и си казваше, че животът никога не е бил по-хубав за него. Не само че правеше „истински пари“, но и беше научил много рамо до рамо с Давид Кимше, докато двамата бродеха из византийския свят на оръжейните продажби за Иран. Така той задълбочи и познанията си за непрекъснатото взаимодействие между израелските политици и шефовете на разузнаването.
За Бен Менаше „в сравнение с бившите ми колеги търговците на оръжие средна ръка бяха като момченца от детски хор“. Той беше определил проблема — последиците от авантюрата на Израел в Ливан, откъдето в крайна сметка се бяха оттеглили разгромени и деморализирани. В желанието си да възвърнат загубения си престиж политиците гласуваха на разузнавателната общност дори още по-голяма свобода за водене на безпощадна война срещу ООП, организацията, която те смятаха за първопричина за всички беди на Израел. Резултатът беше поредица от скандали, при които заподозрени в терористична дейност заедно със семействата им бяха подложени на преследване и хладнокръвно избити. Ицхак Хофи, бившият шеф на Мосад, оглави създадената вследствие на сериозен обществен натиск правителствена комисия, която да разследва бруталните мерки. Комисията заключи, че агентите от разузнаването систематично са лъгали пред съда за начина, по който са били получени признанията. Използваните методи често били твърде крути. Комисията призова да бъдат установени и следвани „приемливи процедури“.
Ала Бен Менаше знаеше, че мъченията продължават. Неслучайно обичаше да повтаря: „Добре е да стоиш далеч от подобни ужасяващи неща.“ Той смяташе, че собственото му занимание — да доставя оръжие за иранците, с което те да избиват безчет иракчани, е нещо „различно“. Положението на заложниците в Бейрут, заради които пътуваше и търгуваше, същинската причина за предприетите мащабни мерки също не го интересуваше кой знае колко. Водещ мотив беше печеленето на пари. Дори и след заминаването на Кимше, Бен Менаше продължаваше да смята, че ще прекрати рискования си начин на живот едва когато сам реши, и че ще отстъпи само когато стане поне мултимилионер. Според изчисленията му бизнесът на „ОРА“ възлизаше на „стотици милиони“, по-голямата част от които постъпваха чрез резиденцията в лондонското предградие, откъдето Никълъс Дейвис ръководеше международните операции на компанията.
Бен Менаше знаеше, че Дейвис продължава да увеличава собственото си състояние, далеч по-голямо от шестдесет и петте хиляди лири годишна заплата, които получаваше като редактор по световна политика в „Дейли мирър“. Комисионната на Дейвис от „ОРА“ беше почти толкова само на месец. Бен Менаше нямаше нищо против вестникарят да взима „допълнително парче от баницата. Имаше предостатъчно за всички. Времената бяха добри — шампанското се лееше.“
20
Кашер — храна, която отговаря на еврейските религиозни изисквания. — Бел.прев.