Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Дюбоне има нахалството да потърси Алена в лазарета. Откри я в стаята за почивка на офицерите.
— Не можете да се измъкнете от мен, мадмоазел Хоутърн — каза той със самодоволна усмивка. — Сега вече зная къде живеете, къде работите и още нещичко.
Алена предпочете да не отговаря. Направи й впечатление, че междувременно дребосъкът беше придобил истински южняшки акцент, в който се усещаше само бегъл полъх от френски изговор. Когато Дюбоне застана пред нея, тя го погледна с отвращение. Той хвана брадичката й и извъртя лицето й към себе си. Тя понечи да се обърне, но той стегна хватката си.
— Ако исках, бих могъл да ви изнасиля още тук. Вие не сте в състояние да ми се противопоставите. Но ще ви предложа нещо по-добро: станете жената, която ще забавлява гостите ми, когато давам приеми, и която ще ме глези. В замяна на това ще ви отрупам с хубави рокли, всички жени в града ще ви завиждат.
— Ваша любовница? — изсмя се високо Алена. — Струва ми се, че бълнувате!
Мъжът грубо хвана момичето за ръката.
— Смей се ти! Имам начини и средства, за да те пречупя.
Тръпки полазиха Алена при тази неприкрита заплаха. Тя не можеше да понася повече блестящия поглед на черните очи. Тъкмо опитваше да се отскубне, когато доктор Брукс се появи на вратата. Той се прокашля шумно и попита:
— Всичко наред ли е, мис Хоутърн?
— Можехте да почукате, старче — изсъска Жак разгневен.
— А вие, господине — отвърна доктор Брукс спокойно, — не би трябвало да се размотавате в моята болница и да тормозите беззащитни момичета. Ако ви хвана още веднъж тук, ще повикам шерифа.
Жак Дюбоне разбра, че възрастният мъж не се шегува.
— Никой не може да ми казва какво да правя. Ако сега си отида, то със сигурност няма да е заради вас.
На тръгване той се обърна към Алена:
— Ние двамата още не сме свършили, мадмоазел, повярвайте ми!
Ангъс Крейгхъг беше принуден със зъби и нокти да се бори срещу обвиненията, че имал пръст в обира на войнишките заплати, които уж били откраднати с помощта на изчезналата Алена Макгарън. В касата му бяха открити няколко банкноти, чиито серийни номера съвпадаха с тези на откраднатите. Мигновено върху него се нахвърли цял ескадрон от офицери янки, които го разпитваха на дълго и нашироко за произхода на парите. Много след като си бяха отишли, Ангъс седеше на писалището си и гледаше с невиждащ поглед купа писма, които му беше изпратила Роберта преди смъртта си. Той протегна ръка и взе най-горния плик. Усъмнен, разгърна писмото и огледа изпитателно лежащите между страниците банкноти. Това бяха част от парите, които беше депозирал в банката, без да знае нищо за тях. Банкнотите изглеждаха съвсем нови и неизползвани. Само това писмо съдържаше повече от две хиляди долара. С другите положението беше същото. Общо се събираше цяло състояние от двайсет хиляди долара. Ангъс нямаше представа как дъщеря му се беше сдобила с толкова много пари. В едно от писмата си тя го беше помолила да ги запази до завръщането й.
Когато някой почука на вратата, Ангъс бързо скри банкнотите. Влязоха доктор Брукс и Тали Хоутърн, поздравиха и седнаха срещу него.
— Дойдохме да поговорим с теб за Алена — започна възрастната дама без заобикалки.
— Какво означава това? — попита Ангъс разстроен. — Нали знаете, че аз това момиче съм го отписал.
— Тя е твоя племенница — отвърна Тали спокойно. — Освен това наистина е едно мило, сладко момиче.
— Тя донесе в къщата ми само грижи и страдания! — каза с огорчение старият Крейгхъг. — Най-добре изобщо да не я виждам повече, може би тогава в живота ми ще настъпи отново спокойствие.
— Известно ли ти е, че някой си Жак Дюбоне я преследва и заплашва? — попита нетърпеливо доктор Брукс.
— Аз поех инициативата и осведомих за това Коул — допълни Тали.
— Коул? На съвестта на този нещастен янки тежи смъртта на дъщеря ми! — кресна Ангъс.
— Това са глупости, Ангъс. Вината не е била негова — скастри го доктор Брукс. — По-добре чуй какво ще ти каже Тали.
— В отговора си майорът моли за ръката на Алена. — Тали както винаги беше пряма.
— Никога! — избухна възрастният мъж и размаха юмрук срещу нея. — Да върви по дяволите!
— Аз не съм тук, за да се карам с теб, Ангъс. Като единствен роднина на Алена искам да те помоля да дадеш съгласието си за сватбата. Дюбоне прави всичко възможно, за да я вземе за любовница. Ако остане в града, може да й се случи нещо лошо. Не бива да допускаш това, ако носиш сърце в гърдите си.
— Не искам да ви слушам повече! Хайде, изчезвайте! — изрева Ангъс.
— Е, добре. — Тали въздъхна и се надигна. — Дано да не съжаляваш за това.
— Алена знае ли за предложението на Коул? — върна се Ангъс към разговора.