Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Казах ви да внимавате как се държите, момчета, и ако продължавате да не ме слушате, хубавичко ще ви натупам по дупетата. Знаете, че не се шегувам!
След това предупреждение двете момчета притихнаха и ако не бяха дяволитите пламъчета в очите им, щяха да приличат досущ на кротки ангелчета. Но очевидно разбираха, че майка им говори напълно сериозно, затова покорно се съгласиха да подремнат в спалнята с Андрю, докато Хана и Шимейн разчистят кухнята.
Преди да тръгне към Торнтънови, Хана бе приготвила храна за собственото си семейство и бе наредила на дъщерите си да сервират сами вечерята в случай, че замръкне. Затова когато Гейдж настоя да остане да вечеря с тях, тя охотно се съгласи, доволна, че й се удава възможност за малко да се откъсне от многобройните си задължения на майка, съпруга и домакиня. Вечерята, приготвена от Шимейн, очевидно й се услаждаше, защото без колебание прие поканата на Гейдж да си сипе втора порция от вкусната гозба. Когато приключиха с яденето, Хана се надигна от масата и изпъшка.
— Надявам се, че лодката ми няма да потъне на път за вкъщи, защото няма да мога да доплувам до брега. Бедният ми Чарли никога не би ми простил, ако го оставя да се оправя сам с цялата челяд.
Гейдж се ухили.
— Искаш ли да те изпратя?
Хана го стрелна с престорено сърдит поглед.
— Би трябвало да приема предложението ти, след като тъй подло ми позволи да се натъпча, та да надебелея още повече — измърмори тя, но сетне махна с ръка. — Остави, ако лодката вземе да потъва, ще завържа Малкълм и Дънкан с едно въже и ще ги пусна да доплуват сами до в къщи.
— Мамо! — извикаха момчетата в един глас и зяпнаха слисано майка си. Тя избухна в смях, но това само ги уплаши още повече и те размахаха ръце.
— Първо пусни Малкълм!
— Не, мамо! Изхвърли Дънкан във водата! Искам да го видя как ще стигне до къщи!
— Ще ви изхвърля и двамата! — предупреди ги Хана, когато двамата се вкопчиха един в друг и започнаха да се бият.
Тя погледна безпомощно към Гейдж, но той само се засмя развеселено и предложи:
— Защо не ги вържеш още от сега, та да не се занимаваш повече с тях?
— Нямаш представа колко пъти ми е идвало да го направя — отвърна Хана с отчаяна въздишка. — Като ги гледам как се трепят един друг, си мисля, че ще е цяло чудо, ако доживеят да пораснат големи.
— Представи си, че решат да станат войници или нещо такова — подхвърли Гейдж с усмивка. — Та те още от малки са започнали да придобиват всички необходими умения.
— Напълно си прав! Обаче на мен ми се иска от време навреме да се възцарява и известно примирие между битките, за да мога и аз да се понауча на някои стратегически номера… като например как да им блъсна кратуните една в друга без да си премажа пръстите.
Шимейн, която в това време се приготвяше да изкъпе Андрю, нямаше как да не чуе шеговития им разговор ако в началото успяваше някак си да остане сериозна и да се съсредоточи върху топленето на водата над огнището, сега вече не можа да сдържи кикота си. За да го прикрие, тя грабна чайника и се втурна към задния коридор, но напразно. Продължаваше да се смее, и то толкова неудържимо и заразително, че успя да разсмее първо Андрю, а след това и Гейдж и Хана, които бяха тръгнали към входната врата. За пръв път от много месеци насам къщата се огласяше от такива радостни звуци. За Гейдж те бяха като вълшебен еликсир, сгряващ цялото му същество.
Накрая, когато все пак се успокоиха, Хана посочи към предната веранда.
— Донесох два стола, които се нуждаят от поправка. Надявам се, че нямаш нищо против да се занимаеш с тях, когато ти остане малко свободно време. Не е необходимо да е веднага, нали разбираш, но ще се радвам, ако са готови до края на годината. На пръв поглед им няма нищо, ама облегалките им може да паднат всеки момент. Не е безопасно да се сяда на тях.
— Ще видя какво мога да направя, Хана — обеща Гейдж. — Но наистина ли си сигурна, че няма да ти трябват?
— Имаме си достатъчно столове за цялото семейство. Ще ни трябват чак по Коледа, за роднините. Ще ни гостуват братята и сестрите на Чарли, а те са цяла армия.