Магията на страстта

— Разбрах едва тази сутрин за вестничето — подхвана той колебливо, не знаеше какво да каже най-напред, но това навярно нямаше никакво значение. — Роби затова беше пратил да ме извикат. — Когато дошла новината, те тъкмо привършвали обеда, но приятният им следобед, разбира се, не се състоял. — Исках веднага да се прибера и всичко да ти разкажа. — Тя не отговори и той най-сетне попита: — Ти къде го намери?

— На Бонд стрийт — отговори тя. — В магазина на мадам Дютрепон.

— Разбирам. — Той помълча. — Толкова съжалявам. Ужасно ли беше?

— Бела беше с мен.

— Да, наистина, ти каза, че тя днес ще дойде с теб. Радвам се, че е станало така.

Той прекоси мълчаливо салона и седна на канапето. Клара не помръдна.

— Ти знаеше ли за облога? — попита той.

Тя кимна.

— Бела ми разказа.

— Каза ли ти с кого се бях обзаложил?

— С Кърлейн. — Името прозвуча тихо и сподавено от мъка.

— Клара — прошепна той. — Беше грешка. Ужасна грешка и много глупава. Кълна се в бога, бих предпочел да не съм го правил. Няма да си търся извинения. Ти по-добре от всеки друг знаеш, какво мислех преди нашата сватба, но и това не ме оправдава. Сключих облога ядосан, но с ясно съзнание. Знаех колко ще те нарани, ако разбереш, но ми беше все едно. Кърлейн не си даваше сметка какво означава, той е американец, но сигурно и това не е оправдание. Моля те само да ме разбереш и да ми дадеш шанс…

— Шанс ли? — възкликна тя, изхълца и вдигна ръка към устата си, за да се овладее.

— Моля те, Клара… зная, че не би трябвало да те моля. Зная какво заслужавам и съм готов, щом трябва, да понеса последиците. За съжаление трябва и ти да платиш за карикатурата. И то по-скъпо от мен. Моля те да ми дадеш възможност да оправя нещата. След това ще обмислим как да запазим брака си.

— Мислиш, че ще го запазим? — засмя се безрадостно тя.

— Мога само да се надявам. Клара, ти нямаш никакво основание да ми вярваш, но аз те обичам.

— Горкият Люсиен — каза тя саркастично. — Колко е ужасно, че ти се налага да си измисляш какво ли не, за да се смиля. Досега все аз трябваше да го правя. — А след това с още по-голяма горчивина: — Колко души знаеха за облога? Цял Лондон? Откакто съм тук ли ми се присмиват?

Той пое бавно дъх.

— Облогът беше вписан в книгата за облози в „При Уайт“. Част от компанията го знаеше, още преди ти да пристигнеш. Съмнявам се всички наши познати да са били в течение.

— Нашият брак. Всичко. — Очите й отново плувнаха в сълзи. — Била съм за теб само игра, в която си искал да спечелиш. Всички твои обещания в нощта преди сватбата са били лъжа.

— Не, Клара. По това време аз вече дълбоко съжалявах за облога. Не искам да твърдя, че съм вярвал в трайността на нашия брак, но исках да му дам реален шанс. И тогава, и оттогава всяка дума, която съм ти казал, е била искрена.

— Колко ли си ме мразил — прошепна тя.

— Да — призна той, — но и те обичах, дори когато любовта надделяваше. Мразех те, защото вярвах, че си се подиграла с онова, което ни свързваше, когато бяхме по-млади, а също и защото бях безсилен да потисна чувствата си към теб. Мразех здравите вериги, с които ти беше оковала сърцето ми. Но още повече мразех себе си. Много повече.