Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— От твоята уста в божиите уши.
Еди се обърна към колекционера на книги, докато Роланд се ръкуваше с Арон Дипно. За миг съпругът на Сузана Дийн си помисли, че Тауър няма да пожелае да си стиснат ръцете, но собственикът на изгорелия „Ресторант за мисълта“ все пак се ръкува с него. С явно нежелание.
— Дълъг живот и приятни нощи, сай Тауър. Направихте правилния избор.
— Бях принуден и ти прекрасно осъзнаваш това — каза букинистът. — Книжарничката ми я няма… имотът ми го няма… май наистина ще трябва да се отдам на първата си истинска почивка от десет години насам…
— „Майкрософт“ — изведнъж изстреля Еди. След което добави: — Лимони.
Тауър примигна.
— Моля?
— Лимони — повтори младият стрелец и гръмко се изсмя.
ЧЕТИРИНАЙСЕТ
Към края на своя доста безполезен живот великият мъдрец и непоправим наркоман Хенри Дийн обичаше най-много две неща — да се надруса; да се надруса и да говори как щял да направи страхотен удар на пазара на ценни книжа. По въпросите на инвестициите той се смяташе за един истински Е. Ф. Хътьн.
— Обаче има едно нещо, в което никога няма да инвестирам, братко — му каза веднъж Хенри, докато бяха на покрива. Това беше малко преди Еди да отпътува за Бахамите в ролята си на кокаиново муле. — Това, в което аб-софт-лютно няма да хвърля парите си, е целият този компютърен бълвоч — „Майкрософт“, „Макинтош“, „Саньо“, „Санкьо“, „Пентиум“ и прочие.
— Напоследък доста нашумяха — подхвърли Еди. Не че го интересуваше особено, ала нали трябваше да каже нещо, за да върви разговорът. — Особено „Майкрософт“. И май ще стават все по-популярни.
Хенри се засмя снизходително и направи красноречив жест с ръка, все едно мастурбираше.
— Ще ми стане оная работа — ето какво ще стане.
— Но…
— Да, да, знам, хората се нахвърлят като обезумели на тези боклуци. Така само вдигат цената. Когато гледам малоумното им поведение, знаеш ли за какво си мисля?
— За какво?
— За лимони!
— За лимони? — изумено попита Еди. Смяташе, че следи мисълта на Хенри, ала май беше изгубил нишката. Залезът тази вечер беше невероятен, а и той се бе надрусал като за световно.
— Чу много добре какво ти казах! — сопна се по-големият брат, връщайки се към темата. — Шибани лимони! На нищо ли не са те научили в училище, братко? Лимоните са едни малки животинки, дето живеят в Швейцария или някъде там. От време на време — май беше на всеки десет години, не съм много сигурен — ги прихваща някаква самоубийствена мания и те се хвърлят от скалите9.
— А, така ли било! — каза Еди, хапейки вътрешната страна на бузата си, за да не избухне в див кикот. — Тези лимони. Аз пък си мислех, че ми говориш за ония, от които се прави лимонада.
— Голям си тъпак — заяви Хенри, ала го изрече с онзи снизходителен тон, с който понякога великите и всезнаещите се отнасят към незначителните и неинформираните. — Както и да е, това, което искам да кажа, е, че тези хора, дето се избиват да инвестират в „Майкрософт“, „Макинтош“ и, де да знам, шибаните чипове за бързо набиране на „Норвус“, само правят шибаните Бил Гейтс и Стив Джобс-а-рино заринати в мангизи. Тези компютърни простотии ще се продънят с гръм и трясък до 1995, всички експерти твърдят това, и какви ще бъдат тогава ония пръдльовци, инвестирали в тях? Шибани лимони, дето се мятат от скалите в шибания океан!
— Направо шибани лимони — съгласи се Еди и изпъна гръб на приятно топлия покрив, така че Хенри да не може да забележи колко се беше отрязал и как всеки момент можеше да изгуби напълно нишката на разговора. В момента виждаше как милиарди лимони се тътрят към високите скали, облечени с червени ризки за джогинг и малки бели маратончици — досущ като бонбонките М и М от рекламите по телевизията.
— Така е то, ама бих искал да пипна шибания „Майкрософт“ през осемдесет и втора — каза Хенри. — Знаеш ли, че акциите, които продаваха за петнайсет кинта парчето тогава, сега струват трийсет и пет? Олеле, божке!
— Лимони — продума замечтано Еди, загледан в избледняващите цветове на залеза. Оставаше му по-малко от месец живот в този свят — в света, където Ко-Оп Сити се намираше в Бруклин и винаги си е бил там — както и на Хенри. Житейският път на брат му обаче беше спрял завинаги. Точка.
— Така е то — бе казал той, докато се излягаше до Еди. — Да знаеш само колко искам да се върна в осемдесет и втора!
ПЕТНАЙСЕТ
И сега, докато продължаваше да държи ръката на Тауър, Еди изрече:
— Аз съм от бъдещето. Знаеш това, нали?
— Знам, че той твърди същото — букинистът посочи към Роланд с лявата си ръка, после се опита да измъкне дясната от хватката на младия мъж.
9
Хенри очевидно иска да каже леминги — Б. пр.