Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Чуй ме, Кал. Ако ме изслушаш и после направиш това, което ти кажа, ще можеш да изкараш пет, а навярно и десет пъти повече от стойността на парцела ти на пазара за недвижими имоти.
— Големи приказки от човек, който няма даже и чорапи. — Тауър отново се опита да измъкне дланта си.
Еди отново не му позволи. Помисли си, че едно време едва ли би бил способен на това, но сега ръцете му бяха станали много по-силни. Както и волята му.
— Големи приказки от човек, който е видял бъдещето — поправи го младият стрелец. — А бъдещето са компютрите, Кал. Бъдещето е „Майкрософт“. Можеш ли да запомниш това?
— Мога, разбира се — включи се Арон. — „Майкрософт“.
— Никога не съм чувал за тия — сбърчи нос колекционерът на книги.
— Така е — отвърна Еди. — Най-вероятно компанията още не съществува. Скоро обаче ще се появи и ще започне да се развива със значителна бързина. Компютри, нали запомнихте? Компютри за всеки, или поне такъв беше планът. Ще бъде планът. Шефът се казва Бил Гейтс. Винаги Бил, никога Уилям.
Мина му през ума, че след като този свят се различаваше от онзи, в който двамата с Джейк бяха израснали — светът на Клаудия и Инес Батчман вместо на Берил Еванс — навярно големият компютърен гений нямаше да се казва Гейтс; можеше да бъде Чин Хо Фук или Бог знае как. Обаче не му се вярваше да е така. Този свят беше доста сходен с неговия — същите коли, същите марки („Кока-кола“ и „Пепси“ вместо „Ноз-а-ла“, същите хора на позициите на властта. Най-вероятно можеше да разчита, че Бил Гейтс (да не споменаваме и ринещия мангизи Стив Джобс-а-рино) ще се появят в подходящия момент. Пък и, казано честно, не му пукаше чак толкова. В много отношения Калвин Тауър си беше пълен дрисльо. От друга страна обаче, букинистът бе устоял на натиска на Андолини и Балазар толкова дълго, колкото трябваше. Той бе съхранил запустелия парцел, благодарение на което сега Роланд имаше договора за продажбата в джоба си. Трябваше да се отплатят на Тауър за розата, която бе минала в тяхно притежание. Това нямаше нищо общо с обстоятелството дали го мразеха или го харесваха, което навярно бе добре дошло за Кал.
— Въпросните акции на „Майкрософт“ — продължи Еди — могат да бъдат закупени за петнайсет долара всяка през 1982 година. През 1987 — когато аз излязох в, така да се каже, постоянна ваканция — ще струват по трийсет и пет кинта. Това е сто процента печалба. Всъщност даже повече.
— Това ти го казваш — измърмори скептично Тауър и най-накрая успя да си измъкне ръката.
— Щом той го твърди, обади се Роланд, — значи е вярно.
— Казвам благодаря — рече Еди. Хрумна му, че предлага на колекционера на книги да направи голям скок въз основа на наблюденията на един надрусан младеж, ала после си помисли, че с оглед на конкретния случай едва ли трябваше да взима това присърце.
— Хайде. — Стрелеца завъртя пръстите си по онзи особен начин. — Трябва да потегляме, ако искаме да се срещнем с плетача на истории.
Еди се настани зад кормилото на колата на Кълъм, внезапно изпитал увереността, че никога вече няма да види Тауър или Арон Дипно. Единствено отец Калахан щеше да се срещне с тях. Бе дошло времето на разделите.
— Всичко добро — обърна се към двамата възрастни мъже. — Пожелавам ви всичко добро.
— И на вас — отвърна Дипно.
— Да — включи се и Тауър и за пръв път не беше намусен. — Късмет и на двама ви. Дълъг живот и приятни нощи или каквото беше там.
След тези думи младият стрелец запали двигателя. Мястото му стигна, колкото да обърне колата — не беше сигурен, че ще се справи с карането на заден ход. После, щом потеглиха по Рокет Роуд, Роланд се обърна и махна на букиниста и неговия приятел. Това бе доста необичайно за него и навярно учудването на Еди се беше изписало на лицето му, защото неговият дин му каза:
— Вече сме в края на играта. Всичко, за което се борех и което очаквах през тези дълги години. Краят наближава. Усещам го. А ти?
Младият стрелец кимна. Това му напомняше онази част на някое рокпарче, когато китарите, басът и барабаните започваха да жулят бясно, устремени към неизбежната разтърсваща кулминация.
— Сузана? — попита Роланд.
— Още е жива.
— Мия?
— Още владее положението.
— Бебето?
— Още не се е родило.
— Ами Джейк? Отец Калахан?
Еди спря форда, огледа се в двете посоки и зави наляво по Димити Роуд.
— Не знам — каза. — Нищо не съм чул от тях. Ами ти?
Роланд поклати глава. Безмълвие — тази дума най-точно определяше това, което бе чул от Джейк — запратен някъде в бъдещето заедно с бивш католически свещеник и едно дребно животинче за закрила. Стрелеца се надяваше, че с тях всичко е наред.