Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Не. Щом смяташ, че трябва да се срещнем с този плетач на истории, ще го сторим. Само се надявам, че знаеш защо. Мисля, че когато отидем при него, и двамата ще разберем.
Стрелеца кимна, но не изглеждаше много доволен.
— Знам, че ти си не по-малко нетърпелив от мен да напуснем този свят — това ниво на Кулата. Навярно имаш много силно предчувствие, щом толкова държиш да се срещнем с този човек.
Така беше, ала имаше и нещо друго — Еди отново бе чул гласа на своята съпруга, до него бе достигнало още едно послание от нейната версия на Когана. Тя бе пленница в собственото си тяло — или поне той бе останал с впечатлението, че Сузана се опитва да му каже точно това — ала в момента се намираше в 1999 година и засега беше добре.
Това се случи, докато Роланд благодареше на Тауър и Дипно за помощта им. Еди беше в тоалетната. Беше отишъл да се изпикае, но изведнъж забрави за това и просто седна на капака на тоалетната чиния, навел глава и затворил очи. Опитваше се да изпрати отговор на посланието и. Опитваше се да и каже да забави Мия колкото е възможно по-дълго, стига да е по силите и. От посланието и бе узнал, че при нея е ден — прекрасен следобед от началото на лятото в Ню Йорк — и това хич не беше добре. Джейк и Калахан бяха запратени от Неоткритата врата в Ню Йорк през нощта — младият стрелец бе видял това със собствените си очи. Навярно можеха да и помогнат, но само ако Сузана съумееше да забави Мия достатъчно, за да…
„Провали и деня! — изпрати той на жена си. — Провали и деня, преди да те е отвела на мястото, където ще роди детето. Чуваш ли ме? Сюз, чуваш ли ме? Отговори ми, ако ме чуваш! Джейк и отец Калахан са тръгнали по следите ти. Трябва да удържиш фронта, докато те намерят!“
— Юни — отвърна му един глас с въздишка. — Юни 1999 година. Момичетата се разхождат наоколо с голи пъпчета и…
В този момент Роланд почука на вратата на тоалетната и го попита дали е готов да потеглят. Трябваше да стигнат преди здрачаване до „Търтълбек Лейн“ в градчето Ловъл — мястото, където пришълците се срещаха най-често според Джон Кълъм и където реалността бе изключително тънка — ала първо щяха да отскочат до Бриджтън, надявайки се да се срещнат с човека, който бе сътворил Доналд Калахан и градчето Сейлъмс Лот.
„Ще бъде голям майтап, ако този Кинг в момента е в Калифорния, пишейки сценарий за филм или нещо подобно“ — помисли си Еди, ала дълбоко в себе си не вярваше, че е така. Все още се намираха на Пътя на Лъча, на пътеката на ка. Както и сай Кинг най-вероятно.
— Май забравяте някои неща, момчета — обади се Дипно. — Наоколо гъмжи от ченгета, да не говорим пък за Джак Андолини и за веселите му разбойници…
— Като каза Андолини — отвърна му Роланд, — мисля, че е крайно време вие двамата да се преместите някъде, където го няма.
Тауър се наежи:
— Да се преместим? Ти сигурно се шегуваш! Имам списък на поне дузина хора от района, които колекционират книги — купуват, продават, разменят… Някои са наясно с това, което правят, ала други… — направи красноречив жест с дясната си ръка, сякаш стрижеше овца.
— Във Върмонт също ще има хора, които искат да се отърват от старите книги, гниещи в мазетата — подхвърли Еди. — Не забравяйте колко лесно ни беше да ви намерим. Заслугата за това беше изцяло твоя, Кал.
— Прав е — подкрепи го Арон и когато Калвин Тауър не каза нищо, а само наведе глава, впервайки поглед в обувките си, възрастният човек рече на Еди: — Ала поне аз и Кал имаме шофьорски книжки, които да покажем при полицейска проверка. Което едва ли може да се каже за вас.
— Дяволски си прав — въздъхна младият стрелец.
— Пък и силно се съмнявам, че притежавате и разрешително за носенето на тези ужасно големи патлаци.
Еди погледна към огромния — и изключително старинен — револвер, който се поклащаше на хълбока му, после се усмихна на Дипно:
— За това също си прав.
— Тогава внимавайте. Щом оставите Ийст Стоунхам зад гърба си, рискът вече няма да бъде толкова голям.
— Благодаря ти за съвета — отвърна Еди. — Дълъг живот и приятни нощи.
Старецът поклати глава.
— Това е чудесно пожелание, синко, ала се боя, че нощите ми не са особено приятни напоследък. А ако нещата на медицинския фронт не вземат по-добър обрат в скоро време, и животът ми няма да бъде толкова дълъг.
— Ще бъде по-дълъг, отколкото си мислиш — рече му младият стрелец. — Знам със сигурност, че ще изкараш поне още четири години.
Приятелят на Тауър допря пръст до устните си и после посочи към небето: