Магьосникът Куестър Тюс

Куестър Тюс се навъси като тъмен облак. Е, все пак бе опитал. Никой не може да каже, че не е. Наистина, не беше направил всичко възможно, за да звучи достатъчно убедително и се бе провалил. Драконът, както винаги, бе неподатлив на убеждение. Ако продължеше да настоява сега, просто щеше да се стигне до бой.

Той уморено въздъхна. Винаги е било така между дракони и магьосници. От векове е било все така.

Той отново се упъти към върха на възвишението и спря.

— Страбон! — драконът обърна към него главата си, цялата покрита с шипове. — Стари драконе, май ще трябва да извършим всичко това по трудния начин. Надявах се, че здравият разум може да надделее над вродената ти упоритост, но се оказа, че такова нещо е невъзможно. Необходимо е да помогнеш на негово величество, и щом не искаш да го направиш доброволно, ще бъдеш принуден да го направиш!

Страбон изгледа Куестър с най-искрено удивление.

— За бога, Куестър Тюс, ти да не би да ме заплашваш? Куестър се изпъна в цял ръст.

— Щом се налага да бъдеш заплашван, за да получа твоето съдействие, то тогава съм готов да те заплаша и дори нещо повече.

— Така ли? — драконът изгледа магьосника продължително, после пльосна с опашка в един от огнените кратери и разплиска горещата течност на всички страни.

— Върви си, тъпи магьоснико! — викна му той и понечи да се обърне.

Куестър направи широко движение с ръце и ги вдигна нагоре, върховете на пръстите му просветнаха. После рязко и внезапно насочи огъня срещу дракона. Огнените струи се забиха в Страбон по цялото протежение на тялото му, повдигнаха го от земята и го отпратиха във въздуха над няколко боботещи кратера, след което го оставиха да падне на земята като пихтия. Пламъци и камънаци се разхвърчаха навсякъде и драконът силно изръмжа.

— О, господи! — промълви Куестър, учуден, че е могъл да насочи такава силна магия.

Страбон бавно се надигна, отърси се от главата до опашката, прокашля се, изплю се и бавно се обърна към магьосника.

— Къде си се научил на това! — попита той с нотка на възхищение в гласа.

— Научил съм много, за което не знаеш — блъфира Куестър. — Съветвам те още сега да се съгласиш на това, което искам от теб.

Страбон му отговори като го заля с огнен порой, който го хвърли във въздуха и го накара да се преобърне през глава, за да се свлече сред един храсталак. Последва и втори огнен взрив, но Куестър вече се свличаше през глава по обратната страна на склона и огънят само изгоря околното пространство до въглен.

— Ха, можеш пак да заповядаш, Куестър Тюс! — викна дракона подире му от другата страна на склона. — Още битката не е започнала, а ти вече побегна!

Куестър едва се изправи, залитайки и тръгна да се изкачва обратно по възвишението. Доста сили ще ми трябват, мрачно си каза той.

Следващите двайсет минути магьосникът и драконът се нападаха един друг със страшно ожесточение. Те се гърчеха, изплъзваха, мятаха се насам-натам, преодоляваха кратери, от които изригваше дим и огън и превърнаха целите Огнени извори в почерняло бойно поле. Разменяха си удар срещу удар, Куестър призова цялата си магическа сила срещу дракона, като правеше заклинания, каквито дори не бе подозирал, че знае, а Страбон му отвръщаше с огнени взривове. Те се мятаха насам-натам, отстъпваха и нападаха като борци на ринга и след двайсет минути и двамата едва можеха да си поемат дъх и залитаха като пияни.