Магьосникът Куестър Тюс

— Куестър Тюс, не ми хрумва дори и една единствена причина, поради която да поискам да ти помогна! И не ми излизай, моля те, с онова досадно, изтъркано слово за близките отношения между дракони и магьосници, които били съществували във времето и за това как трябвало да си помагаме взаимно в случай на нужда. Вече опита да минеш с тоя номер миналия път, ако си спомняш. Беше глупаво от твоя страна тогава, глупаво е и сега. Да ти помагам по какъвто и да било начин, често казано, ми е противно!

— Аз не търся помощ за себе си — успя да се вмести Куестър в словоизлиянието на дракона. — Помощта ти е нужна на краля.

Драконът го изгледа така, сякаш е полудял.

— На Холидей ли? Дошъл си да искаш от мен да помагам на Холидей? Но какво на света би могло да ме накара да помагам на Холидей?

— Това, че той е крал както за мене, така и за тебе — каза Куестър. — Време е да вземеш предвид този факт, Страбон. Независимо дали ти харесва или не, Бен Холидей е крал на Отвъдната земя и докато живееш в тази долина, си длъжен да се подчиняваш на нейните закони. А това означава, че от тебе се изисква да окажеш помощ на краля, когато това е необходимо!

Страбон се заля от неудържим смях. Толкова силно се смееше, че не можа да се задържи прав и се пльосна в един от кратерите, тъй че огнени пръски се разхвърчаха навсякъде. Куестър се наведе, за да ги избегне, след което отново се изправи.

— Няма какво толкова да се смееш!

— О, има за какво! — изрева драконът. Той се задави и се задъха, издишвайки огън и дим.

— Куестър Тюс, ти наистина ме учудваш. Дори понякога си мисля, че наистина си вярваш. Колко смехотворно!

— Ще помогнеш ли или не? — попита Куестър, напълно възмутен.

— По-скоро не! — изправи се отново драконът. — Аз не съм поданик на тази страна, нито на нейния крал! Живея, където ми се иска и нямам други закони, освен собствените си! Не съм длъжен да оказвам помощ на никого, а най-малко пък на Холидей! Що за глупост!

Куестър не беше учуден, че Страбон говори така, защото прекрасно знаеше, че драконът никога доброволно не беше оказвал помощ на никого през целия свой живот. Но си струваше да опита.

— Ами красивата силфида Уилоу? — попита той. — И тя също се нуждае от помощта ти. Ти й спаси живота веднъж, помниш ли? Тя ти е пяла, изпълнила те е с мечтания веднъж. Ти сигурно би помогнал на Холидей, ако това е нужно, за да спасиш и нея.

— Ни най-малко — презрително вметна драконът. Куестър се замисли.

— Много добре — каза той. — Но все едно, ще трябва да помогнеш на Холидей заради самия себе си.

— Заради самия мен ли? — озъби се Страбон. — Какъв ли умен довод си намислил този път, магьоснико?

— Такъв довод, че дори и един дракон ще може да го проумее — отвърна Куестър Тюс. — Нощната сянка се е сдобила с власт над една магическа сила, която може да унищожи всичко в тази долина. Вече я е пуснала в действие и е настроила хората и вълшебните същества едни срещу други, предизвиквайки повсеместни безредици. Ако се остави да продължи, тя ще унищожи всички.