Призрак от миналото

— Шегувате ли се? — махна Ландо към електронния си бележник. — Петдесет хиляди! Един месец!

— Ако искаш, Калризиан — сви рамене мъжът. — На мен ми е все едно. Но щом искаш най-добрите, трябва да си готов и да платиш.

— Хайде, хайде — изсумтя Ландо. — С мен говориш, Реджи. И двамата сме наясно, че охранителите на Соскин изобщо не са най-добрите.

— Може и така да е — съгласи се Реджи и отпи. — Но са най-добрите, които ще се съгласят.

— За охрана на рудовози става въпрос — търпеливо обясни бившият картоиграч, опитвайки се да пропъди унинието, което го преследваше от десетина дни насам. — Не за набег в Алион или за превземане на звезден разрушител.

— Още по-зле — отвърна Реджи, бършейки уста с ръкава си. — В онова има тръпка, за такова нещо Соскин може да ти направи отстъпка.

— Не, не струва петдесет хиляди — настоя Ландо. — Това е една доставка месечно на руда от Варн плюс няколко пътнически рейса до казиното и обратно. Цената е най-много пет хиляди на месец.

— Виж, Калризиан — въздъхна Реджи и огледа кафенето. — Виж онези клатеарианци — посочи той към група чуждоземци на една от масите. Рогата на главите им почти се докосваха. — От шестстотин години враждуват с норасците. Пет поколения джедаи са се опитвали да помирят едните с другите без успех. Чувал ли си за това? — Ландо кимна. — Добре — продължи Реджи. — Е, този нов тон в политиката, който идва от Корускант, означава, че никой с никого не се занимава и двете страни се готвят за ожесточен сблъсък. Клатеар има нелоша армия… доста време е била под командването на Империята… и сега е в добро състояние. Норасците са имали повече късмет… всъщност зависи как ще погледнеш. Но Империята ги е пренебрегвала като воини и сега не разполагат с боеспособна армия.

Ландо въздъхна. Разбираше накъде биеше разговорът.

— Затова плащат на наемници.

— Точно така, стари приятелю. Имат диашаански щит, който пази системите им… дори са убедили дъртия Дарус да остане за командир. Плащат по трийсет хиляди. На ден! — поклати глава Реджи. — За бойни кораби и войници клиенти колкото щеш, Калризиан… Всички са се хванали да уреждат стари сметки. А кой ги няма?

— Но норасците се готвят за истинска война — опита за последен път Ландо. — На мен ми трябва само някой, който да плаши пиратите.

— Някои от пиратските шайки са по-костеливи орехи от цели отбранителни системи — сви рамене Реджи. — Зависи, разбира се, от системата.

— Гледай сега, Реджи…

— Ако пак ще повдигаш въпроса с Танаб, по-добре замълчи! — прекъсна го посредникът. — Премяташ тази история, за да получаваш услуги… има-няма от петнайсет години вече.

— Винаги ти става драго, когато видиш благодарно същество — хладно процеди Ландо и стана. — Довиждане, Реджи. Дано ти е забавно с войната, която си си избрал.

Следобедното килпарианско слънце заслепи Калризиан след прохладния сумрак на кафенето. Около минута Ландо стоя пред прага на заведението и изучаваше фирмените знамена, които се развяваха по дължината на цялата Космическа улица, питайки се дали да не провери настоящата им клиентела. Не, Реджи беше прав. Всяка свястна команда наемници търсеше по-едри поръчки от охраната на товарни кораби. И по-високо заплащане от онова, което Ландо можеше да си позволи. След почти две десетилетия опустошителни битки най-сетне галактиката бе стигнала до мир… и вместо да го запазят, всички наново се хвърляха в едновремешните си дребни ежби, които Новият ред на императора бе преустановил. Ландо поклати уморено глава и се упъти към космодрума.