Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Разбира се, знаех, че ще дойде при мен. „Представи си, че аз съм класният ти ръководител“, казах му и той ме послуша. В четвъртък след обедната почивка горкото момче дотича при мен разплакано и ми разказа всичко.
— Успокой се, Колин — казах аз, като го поведох към един празен кабинет в средния коридор. — В какво точно те обвини господин Стрейтли?
Найт ми разказа с много сълзи и сополи.
— Разбирам.
Сърцето ми заби учестено. Започна се. Вече нямаше спиране. Гамбитът ми се беше отплатил щедро и сега аз трябваше само да наблюдавам как „Сейнт Осуалдс“ се разрушава, част по част.
— Какво да правя? — Момчето беше близко до истерия, разплаканото му лице бе почти посиняло от тревога. — Той ще каже на майка ми, ще се обади в полицията, може дори да ме изключат…
А, изключването. Най-голямото безчестие. В поредицата от ужасни последствия то е по-страшно дори от родителите и полицията.
— Няма да те изключат — твърдо казах аз.
— Откъде знаете?
— Колин, погледни ме. — Найт истерично клатеше глава. — Погледни ме.
Той се подчини, все още разтреперан, но наченките на истерия бавно започваха да отшумяват.
— Чуй ме, Колин — казах аз. Кратки изречения, поглед право в очите и уверен тон. Учителите често използват този метод, както и лекарите, и свещениците, и други илюзионисти. — Слушай ме внимателно. Няма да те изключат. Прави каквото ти казвам, ела с мен и всичко ще се оправи.
Той ме чакаше, както се бяхме уговорили, на автобусната спирка до служебния паркинг. Беше четири без десет и вече се смрачаваше. Излязох от часа си десет минути по-рано (като никога) и улицата беше пуста. Спрях колата си на отсрещния тротоар. Найт дотича и седна на седалката отпред, пребледнял от ужас и надежда.
— Всичко е наред, Колин — успокоих го аз. — Ще те закарам у дома.
Не беше точно по плана. Наистина първоначалната ми идея не беше такава. Наречете го безразсъдство, ако искате, но този следобед, докато се отдалечавах от „Сейнт Осуалдс“ по улицата, потъмняла от ситния октомврийски дъжд, все още нямах конкретна представа какво ще правя с Колин Найт. В личен план, разбира се, обичам да изпипвам нещата до съвършенство. Да покривам всички бази.
Но понякога е по-добре да разчиташ изцяло на инстинкта си. Леон ме научи на това и трябва да призная, че някои от най-добрите ми ходове са били спонтанните, случайни проблясъци.
Същото стана и с Колин Найт: осени ме внезапно вдъхновение, точно когато минавахме покрай градския парк.
Казах ви, че открай време обичам Хелоуин. Като дете го предпочитах пред публичните празненства в Нощта на кладите, които винаги са предизвиквали у мен смътно недоверие със своята комерсиалност, с тролското си веселие и голямото си барбекю. Най-много от всичко мразех градското увеселение с огъня в парка, където хората се събират масово, за да видят запалването на огромната клада и посредствените фойерверки. Често има пътуващи панаири, докарани от цинични търговци в търсене на по-голяма печалба, будка за хотдог, голям чук „Провери силата си (Всеки печели!)“, стрелбище с проядени от молци плюшени мечета, провесени за вратовете като трофеи, захаросани ябълки (смачкани и кафяви под яркочервения слой захар) и много джебчии, които невъзмутимо си пробиват път през празничната тълпа.
Ненавиждам този тип безпричинни публични събирания. Шумът, потта, суетнята, жегата и предчувствието за насилие, което всеки момент ще избухне, винаги са ме отблъсквали. Ако щете вярвайте, но аз мразя насилието. Най-вече, струва ми се, поради липсата на изисканост. Поради грубата му, покъртителна глупост. Баща ми обичаше градинските увеселения в Нощта на кладите по същите причини, поради които аз ги ненавиждах; в такива моменти той се чувстваше щастлив с бутилка бира в ръка, зачервено от огъня лице, чифт извънземни антени на главата (или дяволски рога, както се случи) и поглед, устремен нагоре към фойерверките, които припукват в опушеното небе.
Но тъкмо след този спомен ме осени идеята — толкова гениална, че ме накара да се усмихна. Не се съмнявах, че Леон би се гордял с мен: с един удар щях да разреша двата си проблема — отстраняването и заличаването на следите.