Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Дадох мигач и завих към парка. Големият портал беше отворен — всъщност това е единственото време в годината, когато вътре може да се влиза с коли — и аз бавно подкарах към главната алея.
— Какво ще правим тук? — попита Найт, забравил тревогата си.
Той ядеше шоколад и играеше на някаква игра на свръхмодерния си мобилен телефон. В едното му ухо имаше слушалка.
— Трябва да оставя нещо тук — казах аз. — За кладата.
Според мен това е единственото предимство на кладата в парка. Тя дава възможност на всеки, който иска, да се отърве от нежелани стари вещи. Дърво, слама, хартия и картон са винаги добре дошли, но това важи и за всички леснозапалими предмети. Приемат се автомобилни гуми, стари дивани, дюшеци, вестници и гражданите могат да донесат каквото пожелаят.
Разбира се, когато пристигнахме, кладата беше вече издигната — по всички правила и с голямо старание. Това бе пирамида с височина четирийсет фута24 и великолепна конструкция: грижливо подредени мебели, играчки, хартии, дрехи, чували с отпадъци, щайги и — по стара традиция — чучела. Десетки чучела, някои с табели на вратовете, едни по-елементарни, други съвсем като хора, изправени, седнали и полегнали в различни пози по незапалената клада. Районът в диаметър около нея беше отцепен: когато се запали, температурата става толкова висока, че ако някой се приближи, рискува да изгори.
— Внушително, нали? — казах аз и паркирах в максимална близост до отцепения район. Пътят по-нататък беше блокиран от множество камионетки, натоварени с най-различни отпадъци. Предположих, че все пак сме достатъчно близо до огъня.
— Да — отвърна Найт. — Какво носиш?
— Ела да видиш — казах аз и слязох от колата. — И без това сигурно ще се наложи да ми помогнеш. Малко ще ми е трудно да пренеса всичко без чужда помощ.
Найт слезе, без да сваля слушалката от ухото си. В първия миг си помислих, че сигурно ще протестира, но той тръгна след мен, като гледаше незаинтересовано кладата.
Аз отворих багажника.
— Хубав телефон.
— Да — каза Найт.
— Обичам големите клади, а ти?
— И аз.
— Дано само не завали. Няма по-лошо от клада, която не гори добре. Макар че сигурно използват нещо — бензин, предполагам — за да я запалят. Винаги като че ли се разгаря бързо…
Докато говорех, стоях между Найт и колата. Може би не е било необходимо. Той не беше особено досетлив. Като помисля, стореното от мен е в услуга на генофонда.
— Ела, Колин.
Найт пристъпи напред.
— Добро момче.
Удар в гърба — лек тласък. За момент си спомних чука — „Провери силата си (Всеки печели!)“ — от моето детство, представих си как го вдигам високо, а наоколо мирише на пуканки, дим, горещ хотдог и пържен лук, баща ми се усмихва с нелепите извънземни антени на главата си, Леон държи цигара „Кемъл“ в изцапаните си с мастило пръсти, гледа ме окуражително…
С всичка сила блъснах капака на багажника и чух онова неописуемо — но успокояващо познато — изхрущяване, което отново ми показа, че планът ми е успял.
2
Имаше доста кръв.
Очаквах го, затова не се изненадах, но все пак ще ми се наложи да дам костюма си на химическо чистене.
Не си мислете, че ми е било приятно; всъщност всяка проява на насилие ме отвращава и много по-лесно би ми било да оставя Найт да падне отвисоко или да се задави с фъстък — всичко друго пред това примитивно и нечистоплътно решение. Но не може да се отрече, че все пак беше решение, при това добро. Найт нямаше как да остане жив, освен това трябва да вземе участие в по-нататъшните ми действия.
Като примамка, така да се каже.
Използвах телефона му за кратък разговор, като преди това го избърсах във влажната трева. После го изключих и го прибрах в джоба си. Сложих на главата на Найт черен найлонов чувал (винаги си нося няколко в багажника, за всеки случай) и го завързах с ластик. Същото направих и с ръцете му. Настаних го в счупено кресло в подножието на пирамидата и сложих в скута му купчина списания, омотани с връв. Когато свърших, той изглеждаше точно като останалите чучела на кладата, само може би малко по-реалистичен.
Докато се трудех, край мен мина старец с куче. Поздрави ме, кучето излая и двамата отминаха. Никой не забеляза кръвта по тревата, а колкото до тялото, от опит знам, че когато не се държиш като убиец, на никого не му минава през ум, че си такъв, независимо какви доказателства съществуват срещу теб. Ако някога реша да се захвана с обири (а един ден и това може да стане: харесва ми да мисля, че имам много възможности за реализация), ще ходя с маска и плетен пуловер и ще нося пазарска чанта с надпис „КРАДЕНИ ПАРИ“. Който ме види, ще си мисли, че отивам на карнавал, и няма да ме подозира. Забелязвам, че повечето хора са крайно ненаблюдателни, особено за неща, които са непосредствено под носа им.
24
Около 12 метра. — Бел.прев.