Обещанието на краля вещер

— Едно по едно — реши Джарлаксъл, когато стигна до дървеното стълбище, водещо към балкона на жилището им, което се помещаваше на втория етаж. Слънцето вече бе изгряло, пламтейки през тежката мъгла на източното небе.

Джарлаксъл спря, за да обмисли думите, с които се бяха сбогували двете сестри драконки:

— Тайните на Зенги бяха по-велики от самия Зенги.

Народът на Дамара и най-вече крал Гарет се молят тези тайни да са умрели заедно с краля вещер — бе казала Илнезара с убеденост.

— Но сега знаем, че не са — бе добавила Тазмикела. — Поне някои от тях са оцелели.

Джарлаксъл си спомняше думите и още по-ярко тембъра, с който ги бяха изрекли, уважението и дори страха. Припомни си погледа в очите им, блестящи от желание, любопитство и ужас.

— С цялото ми уважение към крал Гарет — каза Джарлаксъл на мъгливия утринен въздух, — да се надяваме, че малко неща са били унищожени.

Погледна надолу към улицата и малкия магазин, където бе настанил Пайтър, пекаря. Вратите му все още не бяха отворени, но Джарлаксъл знаеше, че пълничкият му приятел не би го изгонил.

Малко по-късно той тръгна нагоре по стълбите, знаейки, че първата битка по новия му път, тази да убеди киселия, все още тъгуващ Ентрери, лелееше зад окичената с много капани врата.