![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Обаче беше достатъчно, за да обясни недоволството на баба Никълсън: приятелите бяха достатъчно сериозно провинение, но да си попийваш? Това си беше светотатство.
Изведнъж Лоръл изпита огромно желание да излезе от претъпканата с мебели къща и да остане насаме с мислите си. Благодари на Кити Бейкър и се зае да си събира нещата.
— Припомнете на майка си за мен, моля ви — каза Кити, съпровождайки Лоръл до вратата.
Лоръл я увери, че ще го стори, и облече палтото си.
— Така и не успяхме да се сбогуваме както трябва. Мислех си за нея през годините, особено когато разбрах, че е оцеляла от войната. Обаче нищо не бих могла да направя — Доли беше много твърдоглава, беше момиче, което винаги получава точно каквото иска. Щом е искала да изчезне, никой не би могъл да я спре или да я намери.
Освен Хенри Дженкинс, помисли си Лоръл, докато Kити Бейкър затваряше вратата зад нея. Той беше успял да я намери и Дороти се беше погрижила причината той да я издири да умре заедно с него през онзи ден в Грийнейкърс.
* * *
Лоръл седеше в зеленото мини пред къщата на Кити Бейкър на запален двигател. Беше надула парното докрай и мислено се молеше по-бързо да се стопли. Беше почти пет часът и отвън започваше да се здрачава. Островърхите покриви на университета в Кеймбридж просветваха на фона на притъмнялото небе, обаче Лоръл не ги забелязваше. Беше унесена да си представя майка си — младата жена от снимката, която беше намерила — в онзи танцувален клуб, стиснала Кити за китката и трескаво споделяща някакъв план, с който да оправи нещата.
— Какъв е бил планът, Дороти? — промърмори Лоръл и си взе цигара. — Какво си направила, за бога?
Мобилният ѝ звънна, докато все още ровеше в чантата си и тя го извади с изплувалата на повърхността надежда, че може да е Джери, който най-сетне отговаря на обажданията ѝ.
— Лоръл? Роуз е. Тази вечер Фил е на събиране в Клуба на авторите на наздравици, та си помислих дали не искаш малко компания. Мога да донеса нещо за вечеря и някой филм?
Лоръл въздъхна и замълча, мъчейки се да измисли някакво извинение. Чувстваше се като изменница, задето лъже, особено Роуз, обаче не можеше да споделя с никого за проучването си, особено със сестрите си, затова щеше да е чисто мъчение да гледа някоя романтична комедия и да си бъбри щуротии, докато мислите ѝ препускат другаде и се мъчат да разплетат миналото на майка им. Жалко, защото част от нея копнееше да предаде цялата тази бъркотия в ръцете на друг и да каже: „Виж дали няма да го разгадаеш". Обаче бремето си беше нейно и макар да възнамеряваше накрая да разкаже всичко на сестрите си, категорично не желаеше — всъщност не би могла — да го стори, докато не беше напълно сигурна, че е узнала всичко.
Разчорли косата си, все още търсейки причина да откаже вечерята (боже, сега, като се замисли, умираше от глад), и междувременно забеляза гордите кули на университета, величествени в далечната здрачевина.
— Лол? Там ли си?
— Да. Да, тук съм.
— Връзката не е много добра. Попитах искаш ли да приготвя нещо за вечеря.
— Не — отвърна Лоръл твърде бързо, защото неочаквано в съзнанието ѝ се очерта доста добра идея. — Благодаря ти, Роузи, но не. Да ти звънна ли утре?
— Всичко наред ли е? Къде си?
Връзката наистина се влоши и се наложи Лоръл да вика: — Всичко е наред. Просто… — Тя се усмихна широко, когато планът ѝ се изясни. — Няма да съм вкъщи тази вечер, ще се прибера късно.
— О?
— Боя се, че е така. Току-що си спомних, Роуз, че трябва да се видя с още един човек.
16
Лондон, краят на януари 1941 г.
Последните две седмици бяха ужасни и Доли не можеше да не обвинява Джими. Само ако не беше развалил всичко, като я притисна така! Тъкмо беше решила да го уговори двамата да я карат по-полека, а той да вземе да я помоли да се омъжи него. В нея бе зейнала празнина, която не се затваряше. От едната страна беше Доли Смитам, наивното момиче от Ковънтри, което си мечтаеше да се омъжи за любимия си и да изживее живота си във ферма до някоя река, а от другата страна беше Доли Смитам, приятелка на бляскавата и богата Вивиан Дженкинс, наследница и компаньонка на лейди Гуендолин Колдикот — зряла жена, която не се нуждаеше от това да си фантазира за бъдещето, защото знаеше точно какви огромни предизвикателства я очакват.
Което не означава, че Доли не страдаше, докато излизаше от ресторанта пред учудените погледи на всички келнери. Обаче изпитваше натрапчивото усещане, че ако остане още малко може да приеме предложението на Джими само и само да го накара да стане от пода. И какво щеше да стане тогава с нея? Щеше да живее в тясното апартаментче заедно с Джими и с господин Меткалф и щеше непрекъснато да се тревожи откъде да намери чаша мляко. А как щяха да се развият нещата с лейди Гуендолин? Старицата беше проявила такава огромна добрина към Доли, смяташе я за своето семейство. Как би понесла да се окаже изоставена за втори път? Не, Доли, беше постъпила правилно. Доктор Руфъс се съгласи с нея, когато на обяд тя се разплака — била млада, уверяваше я, целият живот бил пред нея. Нямало смисъл да се обвързва още отсега.