Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Ще те спася от Мероприятията довечера. Докато останалите ни съученици правят възстановка на битка от Гражданската война - тъжно, но вярно - ти и аз ще се забавляваме лудешки и без никакви задръжки. Черен седан със златист регистрационен номер ще те
докара при мен. Помислих си, че и на двамата ще ни дойде добре доза чист въздух.
К.
Лус се закашля от изпаренията. Свежият въздух беше едно, но черен седан, който да я вземе от кампуса? За да я доведе при него, сякаш той беше някакъв монарх, който просто можеше да си урежда да му водят жени, когато пожелае? Къде беше той, във всеки случай?
Нищо от това не беше част от плана й. Беше се съгласила да се срещне с Кам само за да му каже, че е твърде дързък и че тя наистина не може да си представи да се забърква с него. Защото - макар че никога нямаше да му каже - всеки път, когато юмрукът му бе удрял Даниел предишната вечер, нещо в нея беше трепвало и беше почвало да кипи. Явно трябваше да убие тази малка история с Кам още в зародиш. Златното колие със змията беше в джоба й. Време беше да го върне.
Само дето сега се чувстваше глупаво, задето беше предположила, че Кам просто иска да поговорят. Разбира се, че щеше да крие още нещо в ръкава си. Беше от тези типове.
Свистене на автомобилни гуми, забавящи ход, накара Лус да обърне глава. Един черен седан плавно спря пред портите. Матовият прозорец откъм страната на шофьора се смъкна и една космата ръка се подаде навън и вдигна слушалката от телефонната кабина пред портите. След миг слушалката беше затръшната отново на вилката и шофьорът просто натисна с всичка сила клаксона.
Най-после големите метални порти се разтвориха със скърцане и колата потегли напред, като спря пред нея. Вратите се отключиха безшумно. Наистина ли щеше да се качи в тази кола и да потегли кой знае накъде, за да се срещне с него?
За последен път беше стояла край тези порти, за да се сбогува с родителите си. Тъгувайки за тях още преди да са потеглили, тя им беше махала с ръка от същото това място, до разбитата телефонна кабина вътре зад портите - и, спомни си тя, беше забелязала една от по-високотехнологичните охранителни камери. От онези с детектор за движение, следяща всяко нейно действие. Кам не можеше да избере по-лошо място, откъдето да я вземе колата.
Изведнъж в ума й изплуваха видения за подземна изолирана килия. Влажни бетонни стени и хлебарки, тичащи по краката й. Без истинска светлина. Из кампуса още се разпространяваха слухове за онази двойка, Джулс и Филип, които никой не беше виждал, откакто се бяха измъкнали тайно. Нима Кам мислеше, че Лус така отчаяно иска да го види, че би рискувала просто да се отдалечи от кампуса, право пред „очите“ на камерите?
Двигателят на колата още бръмчеше тихо на автомобилна-та алея пред нея. След миг шофьорът - мъж с тъмни очила, с дебел врат и оредяваща коса - протегна ръка. В нея имаше малък бял пощенски плик. Лус се поколеба за секунда, а после пристъпи напред, за да го вземе от пръстите му.
Материалите за писане на Кам. Плътно, кремаво картонче с неговото име, изписано с декадентски златист шрифт в долния ляв ъгъл.
Трябваше да спомена преди: „червеното око“ е обезвредено. Виж сама. Погрижих се за това, както ще се погрижа и за теб. Ще се видим скоро, надявам се.
Обезвредена? Да не искаше да каже...? Тя се осмели да хвърли поглед към камерата. Наистина го беше направил. Из-рязано кръгче изолирбанд беше залепено точно върху обектива на камерата. Лус не знаеше как работеха тези неща или колко време щеше да е нужно на преподавателското тяло, за да разбере, но по някакъв странен начин изпитваше облекчение, че Кам се беше сетил да се погрижи за това. Не можеше да си представи Даниел да прояви такава предвидливост.
И Кали, и родителите й очакваха телефонни обаждания тази вечер. Лус беше прочела дългото десет страници писмо на Кали три пъти, и беше запомнила всички забавни подробности от пътуванията за уикенда до Нантъкет на приятелката си, но въпреки това нямаше понятие как да отговори на който и да е от въпросите на Кали за живота си в „Меч и Кръст“. Ако се обърнеше и влезеше вътре, не знаеше как дори ще започне да съобщава на Кали или на родителите си новите факти по странния, мрачен обрат, който бяха взели последните няколко дни. По-лесно беше изобщо да не им казва или поне докато не приключеше нещата по един или друг начин.