Фурията на курсора

Каними, които настъпваха в количества по-огромни, отколкото историята на Алера някога беше виждала.

Ерен почувства как краката му омекват и се облегна на такелажа на „Слайв“, без да може да откъсне поглед от армадата, която приближаваше към тях.

Отдалеч той дочу паническия звън на камбаните в Уестмистън. Обърна се и видя как пияният дезорганизиран екипаж на друг кораб тича към кея, но като имаше предвид колко бързо се движи флотът на канимите, те нямаха никакъв шанс да напуснат пристанището, преди да бъдат отрязани от черните платноходи.

„Слайв“ заобиколи крайната северна точка на остров Уестмистън и екипажът му се зае да настрои такелажа така, че да се носят пред бурята, а не в нея.

Няколко минути по-късно сивите алерански платна с плясък се изпънаха под първите пориви на предстоящата тъмна буря и корабът се устреми в открито море.

Ерен бавно тръгна към кърмата, спря и започна да наблюдава случващото се зад борда. Няколко кораба се отделиха от флота на канимите и вълците влязоха в порт Уестмистън.

Ерен вдигна очи, за да види застаналия до него Демос.

— Жени и деца — тихо прошепна Ерен.

— Толкова, колкото успяхме да уловим — каза Демос.

От Уестмистън започна да се издига дим.

— Защо? — зададе въпрос Ерен.

Демос хладнокръвно гледаше флота на канимите.

— Защо да ги губим напразно? Може да получим добра цена.

Отсъствието на каквото и да е изражение, независимо дали в думи, движение или действие, ужасяваше. Ерен скръсти ръце на гърдите, за да скрие треперенето си.

— Ще ни настигнат ли?

Демос поклати глава:

— Не и моят кораб.

Той вдигна ръка и рязко посочи към морето.

Ерен погледна. Там между „Слайв“ и приближаващата се армада от морето внезапно се надигна вълна и тръгна срещу останалите вълни.

Ерен направо не можеше да повярва на очите си: водата се стичаше около масивна фигура, която се издигаше от морето. От такова разстояние не можеше да види много подробности, но огромната черна фигура определено беше по-висока от платната на „Слайв“.

— Левиатан — шумно си пое дъх той, — това е левиатан.

— Малко срамежлив, среден по размер — съгласи се Демос. — Това е тяхна територия. Канимските съдове са ги обезпокоили, минавайки оттук през последните десет дни.

От водата се надигна нисък, нарастващ тътен, толкова мощен, че повърхността на развълнуваното море завибрира, избухвайки в малки пръски. Корабът започна да се тресе и Ерен ясно чу как обшивката му започна да припуква, а също и такелажът тук-там.

— Повреда, десен борд, в кърмовата част! — изрева Демос.

— Какво беше това? — хлъцна Ерен. Подметките на краката му усещаха някакво странно въздействие, бръмчаха в резонанс със затихване на вибрациите.

— Левиатанът е недоволен — каза Демос. Той погледна Ерен и ъгълчето на устата му трепна за секунда. — Отпусни се, писарю. Имаме няколко магьосника долу. Те ще ни предпазят от гнева на левиатана.