Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Наистина ли?
— Ама разбира се! Честно казано, и през ум не ми беше минавало, че на света може да има жени като вас. На четирийсет и една години да не умееш да готвиш, въпреки че си омъжена… Не ми го побира умът. Но щом вие съществувате в действителност, защо да не използвам това? В сериала ще си имаме чудна лелка, която постоянно ще се учи да готви. Може да се направи ужасно смешно! Чай или кафе ще пиете?
— Благодаря, нищо — учтиво отказа Настя, макар че до смърт й се искаше да изпие чашка кафе. — Не се безпокойте.
— Не ме затруднява — отново се разсмя Воронова, — и без това трябва да приготвя закуска за сина си. Ужас! Минава десет, а той едва сега става. Ние с Руслан станахме в шест и още от седем работим. Сега ни е време да си направим втората закуска. Ще се присъедините ли към нас?
Защо пък не? В края на краищата Настя така го и беше планирала: да прекара в дома на Воронова колкото може повече време, да види как се държат в неофициална обстановка домакините и техните гости. Афоня се интересува от Ганелин или от героя на някой очерк на Руслан Нилски — е, тогава ще смятаме, че Настя действа точно според желанията на ръководството. Самата Настя пък се интересува от Воронова и Яна Нилская като източници на възможна, още неразкрита информация за шофьора Тимур. И за неговите взаимоотношения с членовете на снимачната група. Мира не й даваше онова, което бе разказала Яна: как вървели с Тимур към „Митковски“ и от храстите точно срещу площадката за ролкови кънки ги извикали по имена. По имена… Тоест, престъпникът е убил Тимур не защото той се е оказал случайна, непредвидена пречка пред отвличането на Яна. Той е знаел точно как се казва шофьорът, знаел е, че двамата вървят заедно. И Яна е била отвлечена не защото се е оказала случайна свидетелка на убийството на шофьора, неочаквана пречка за него. Престъпникът е познавал и двамата, и то не само по имена, но и по физиономии. Кой може да е бил? Вариантите са само два: или познат на Тимур, с когото той е запознал Яна, или някой от снимачната група. Други варианти май няма. Вярно, възможно е и едно трето обяснение: бил е някой от познатите на Яна, когото тя, на свой ред, е запознала с Тимур. Против това обяснение в момента е всичко, което те знаят за Яна Нилская: че тя никога по-рано не е идвала в Москва, няма познати и роднини тук. Но доколко това отговаря на действителността? И после, кой е казал, че този „познат на Яна“ непременно е московчанин? Ами ако е от провинцията, от Кемерово например, когото Яна случайно е срещнала в столицата? Възможно е, много е възможно, само че никак не е ясно за какво му е било на този човек да убива Тимур и да отвлича Яна. И ако това е той, защо Яна не го е познала в момента на убийството и на своето отвличане? От уплаха ли? Или от някакви други съображения?
Прегърнала тези мисли, Настя прекара почти половината нощ, задавайки си все нови и нови въпроси и чувствайки как постепенно се оформят два центъра на привличане на нейния детективски интерес: единият — Ганелин, другият — Яна Нилская. И като напук, нито единият, нито другият са си вкъщи. Какво пък, ще трябва да събира информация от втора ръка. Впрочем, ако между Яна и съпруга на Наталия Воронова има някаква връзка, като нищо може да се окаже, че има не два центъра, а само един.
Закуската — за повечето от присъстващите вече втора за днешния неделен ден — се състоеше от „здравословни“ продукти, които Настя не можеше да понася. Нещо с бифидобактерии, наглед напомнящи кефир, мюсли, обезмаслена извара, крекери „Здраве“, ръжен хляб. Вероятно тя не успя да прикрие изражението си, защото Воронова каза:
— Вие едва ли ядете това, ако се съди по фигурата ви. Това е специалната утринна храна за мъжа ми и сина ми. Мъжът ми се бори с вече наличното тегло, а синът ми — с потенциалното. Дълги години той спортуваше и е свикнал да яде много, от нищо да не се лишава, защото изгаряше всичко при тренировките, но щом престана — веднага започна да пълнее. И аз съм принудена да ям това, от солидарност, за да не ги дразня. На Руслан и Яночка приготвям нормални закуски.
Появилият се в този момент Руслан чу последните думи на Воронова и веднага се включи в разговора:
— Постоянно повтарям на Наталия Александровна да не си прави този труд, ние с Яна можем да минаваме с едно кафе на закуска, в краен случай хапваме бързоразтворима овесена каша. Толкова ми е неудобно, че с Янка се стоварихме на главата ви…
— Не говори глупости — рязко го прекъсна Воронова. — На никого не пречите тук, дори ни е много по-удобно да работим с теб, когато живеем в един апартамент.