Сибирски тайни

Отец Николай се усмихна.

— О, какво приказвате, каква ти изповед! За такова особено нещо човек трябва да се подготви. В православието не може просто така да дойдеш и да се изповядаш. А виж, да отидеш при свещеник и да си поговориш с него, може винаги.

— Ще дойда друг път — решително възрази Игор Валеревич, — скоро започва вашата служба, какви ти разговори. Нямате време.

— Днес при нас ще служи отец Арсений от Перовския храм „Вси светии“. Така че, ако изпитвате душевна потребност да поговорите с мен, останете — предложи свещеникът. — Поседете тук, настройте се, помислете. Аз трябва да изляза, за да помогна на отец Арсений, ала само за мъничко. Ще се върна и ще можем да обсъдим това, което гнети душата ви.

Върху Баев внезапно се стовари невероятна тежест, сякаш на ръцете и краката му увиснаха огромни гири. Не беше имал намерение да разговаря за каквото и да било с този отец Николай, щеше му се само да поиска прошка за вината си… Но кой знае защо, не излезе от стаята, а отново седна послушно на стола. Вратата след свещеника се затвори. Полковникът понечи да огледа кабинета на отчето, но вместо това сведе очи и почувства, че потъва някъде…

… Сънува странен сън. Той е на петнайсетина години и е в някаква непозната къща, но знае, че тя е неговият дом, че живее тук. И знае, че оттатък вратата, в коридора, стои майка му и ридае, защото някой е убил една красива птица. Птицата е убил той, Игор, но майка му и представа няма за това, тя просто оплаква своята любимка, която е долитала всеки ден и е кълвяла трошици от ръката й. Това се е случило отдавна, преди няколко години, и през цялото това време майка му плаче в коридора и всеки път пита Игор дали не знае кой е убил птицата, и момчето все се кълне, че не знае. Ала му е все по-трудно да изрече тази лъжа, все по-мъчително. Незнайно защо момчето от съня е наясно, че ако майка му попита още веднъж и то отново излъже, просто ще умре. И в края на краищата чувството на вина заради майчините сълзи става непоносимо, но още по-непоносим става страхът пред неминуемата смърт, неизбежна след поредната лъжа. Той решава да помоли Бог да направи така, сякаш нищо не се е случвало. Птицата да е жива, никой да не я е убивал, да не е нужно Игор да лъже повече и майка му да не плаче. В съня нищо не се случваше, нямаше никакви събития, всичко беше само факт. Ето, Игор стои до прозореца в своята стая и моли Бог да поправи стореното. Птицата да е жива. Майка му да спре да плаче. Той, Игор, вече за нищо да няма вина. Да не му се налага да лъже повече. Да не умре.