Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
После позвъни по моя молба в Главното разузнавателно управление на Генералния щаб и помоли с вежливо заповеден тон някой от компетентните другари да дойде в прокуратурата при следователя Турецки, за да обясни обстоятелствата около внезапната кончина на полковник Скворцов.
Той изчака няколко минути на телефона какво решение ще вземат рицарите на плаща и кинжала, после благодари и затвори слушалката.
— Да не те пратиха на майната си, Костя? — попитах с крива усмивка.
— Времената са други, драги. Чакай гости. Ще получиш обяснения в степен, в каквато те не засягат държавните тайни.
— Имаме ли още такива? — театрално се учудих аз.
— И до днес една от главните стратегически тайни на нашата родина е здравето на висшето й ръководство. И още много различни военни тайни от по-дребен калибър. Хайде, господин Турецки, марш на работа! И ми донесете нещо, което си струва. Защото съвсем не мога да измисля причина или, казано на професионален език, основание, да ви прикрепя към този полковник. След като така се пошегуваха със сейфа на Слава и с вашите кабинети, май трябва да поскастрим някого…
— Кого?
— Ами… Ти нали не си забравил, че имаме още една тъмна личност с добро родословие — Андриевски?
— Май че го забравих. А и той нещо престана да звъни, да се интересува.
— А защо да се набива на очи? Подозрението от него е свалено, радва се човекът.
Почти не се учудих, когато в кабинета ми почука висок, строен и елегантен мъж, в когото разпознах онзи същия Осинцев, вече с полковнишки пагони, на когото преди време върнах чантата на неговия внезапно починал другар.
— Добър ден, Александър Борисович — каза той, без да се напъва за учтива усмивка.
Виж го ти професионалистът, помислих беззлобно, запомнил е името ми. А мен да ме убиеш, не мога да си спомня и първото му име… Впрочем не, спомних си, че сме почти като братя по бащино име — Сергей Борисович, братленцето му!
— Моето ръководство, Александър Борисович, е малко озадачено — започна Осинцев, без да изчака ответния ми поздрав. — Виждате ли, ние винаги сме готови да си сътрудничим с цивилните юристи. Но в този случай, съгласете се, би било по-правилно да се предаде това дело на военната прокуратура.
— Изобщо не е задължително, Сергей Борисович — контрирам го с ослепителна усмивка. — Полковник Скворцов е починал след работа и не на територията на ведомството или воинско подразделение, а от естествената, макар и безвременна смърт на обикновен гражданин.
— В това отношение сте прав, Александър Борисович, и ако си спомняте, дознанието по смъртния случай се водеше от ваш следовател. Но доколкото разбрах, ви интересува работата на Василий Дмитриевич, а това вече е по-сложно.
— Сергей Борисович, упълномощиха ли ви да ми предадете, че си пъхам носа в чужди работи? Ако е така, то разбрах и ще ходатайствам пред генералния за официално искане. Тогава по-нататъшният ни разговор не е задължителен.
Осинцев се усмихна:
— Не си оставяте магарето в калта.
— Затова и още съм жив — отвърнах му в същия тон, разбирайки, че разузнавачът започна да се огъва и сега ще започне да прилага разработения в щаба вариант Б.
— Моето ръководство ми разреши заради важността на делото, което разследвате, да отговоря на онези въпроси, които не засягат оперативната секретност.
— Много добре. А нима вашето началство знае с какво се занимавам?
Осинцев се усмихна полухитро-полузагадъчно:
— Длъжно е да знае, щом така настойчиво искате да надзърнете в нашата епархия.
— Какво пък, това е справедливо. Та значи, Сергей Борисович, според някои наши данни излиза, че полковник Скворцов е имал контакти с лица, които засега са ни неизвестни, но явно не принадлежат към вашето ведомство…
— На какво се базира такова категорично съждение?
Интересно, мисля си, дали те са отнели факса от Олег. И ако са те, дали още мъдруват или вече са го разшифровали?…
— Има показания, че един от контактьорите на полковник Скворцов е бил чужденец.
Лицето на Осинцев удивено се издължава:
— Каквоо?
Но аз не мога да разбера искрено ли се учудва, или по сценарий.
— Разбирате ли, че не може да се твърдят подобни неща без доказателства даже ако сте следовател по особено важни дела?!