Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Та кога беше това?
— Върна се навярно на шестнадесети…
— Ноември?
— Да.
— Защо навярно?
— Защото ми позвъни на шестнадесети.
— В чужбина ли е бил?
— Не… той не каза, но най-вероятно не. Донесе грозде. Кой носи от чужбина грозде?
— Логично. Значи се върна на шестнайсети, а замина кога?
— Някъде след седмица.
— И с кого се срещна у вас?
— Дойде един млад мъж. Висок, симпатичен, стегнат, може би също военен, но не в униформа.
— А как беше облечен?
— Мека шапка и дълъг шлифер, вносни.
— Нищо повече ли не можете да кажете за него?
— Не. Василий не ни запозна, само ми каза: ще си пошушнем пет минутки в кухнята, моля те не ни пречи. И аз не им пречих.
— Как ви се стори — какви бяха отношенията им? Началник и подчинен, съперници или приятели?
— По-скоро приятели. Тупаха се по раменете, когато се срещнаха.
— Ясно. Спомняте ли си, когато се случи това, той дали успя да каже нещо?
— И да се е опитвал, не чух. Тогава аз говорех… Впрочем той искаше да напише нещо. Нямаше друго под ръка, освен моето червило. Сграбчи го и направо на онзи злополучен плик написа много разкривено…
— Какво написа?! — пришпорих я аз неволно.
— Нещо странно, безсмислено. Първо, струва ми се, думата „ангел“.
— Ангел?
— Да, точно така. Той се стараеше да пише разбрано, но буквите все пак се разкривяваха…
— Така, и какво още?
— Не успя да завърши втората дума. Различих само буквата Ф, по-нататък ръката му се плъзна, драсна черта през целия плик и това беше…
— При вас не останаха ли някакви негови вещи или книжа?
— Не, той въобще не разглеждаше и не показваше тук документи. Вещи също не оставяше, освен самобръсначка с резервни ножчета. Казваше, че няма защо да се разпилява на две къщи. Ако нещо реши, веднага ще си донесе вещите…
— А трябваше ли да се реши, простете за нетактичността?
Тя въздъхна:
— Сега вече няма значение.
Стана ми жал за нея, но не можех да не задам още един въпрос:
— Познавате ли човек с фамилията Кук?
Ковалевска помисли и поклати глава:
— Не, освен онзи, дето го изяли аборигените15, не познавам друг.
5.
Когато се върнах у дома, по навик се настаних в кухнята и се опитах да анализирам получената информация на чаша чай.
Първото и най-печално бе, че аз практически не мръднах и крачка напред към разгадаването на случая с полковник Скворцов. Второто — полковникът беше играл двойна игра или бе работил за някого, при това сериозно, иначе защо да използва апартамента на любовницата си като явка. Макар че не бе успял да го използва както трябва. Във всеки случай това, което бе правил, явно не е било пряко свързано с основната му месторабота. Но какво беше правил? Предавал ли беше информация, или я беше получавал? Не получих отговор на тези въпроси.
Между другото не би било лошо да намеря онзи специалист по заснимането на любовни сцени и да се поровя из лентите му. Може би той отдавна се интересува от апартамента на Валя. При това интересът му към тази двойка беше съвсем непонятен. Какъв смисъл има да шантажираш полковник от разузнаването и шивачка? Шивачката не печели достатъчно, а военният разузнавач може да открие лошото момче и силно да го обиди. А. Б. Турецки например в подобна ситуация не би се тръшнал в безсъзнание като изнежена госпожица, а щеше без излишен шум да потърси фотографа. Такива майстори на телеобектива даже в Москва няма много. Когато си тръгвах от Ковалевска, аз пресметнах за всеки случай от кой блок и кой етаж би могъл да нацели обектива си в спалнята на Валя изнудвачът любител. А снимката, която Александра Ивановна донесе от Скворцова, реших да дам за всеки случай на експертите — нека я разучават, може пък да открият някаква отличителна особеност.
6.
Още сутринта Костя Меркулов ми съобщи, че са се потвърдили най-лошите му опасения: опозиционните сили в Чечня са тръгнали на щурм срещу Грозни да свалят Дудаев. А федералните власти, вместо да заемат помирителна позиция, открито подкрепили опозицията.
Костя яростно пушеше до прозореца и разгорещено доказваше:
— Контраразузнаването се е окопало здраво там, наема офицери за луди пари, за да се включат във войната и да си играят на войници с Дудаев. И ще се наиграят…
15
Игра на думи от известна песен на Висоцки: „Хотели кока, а съели Кука“. — Б.пр.