Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувал това име. Гита Сумра — каза замислено Джим. — Сигурно не е някъде по върховете.
— Кого всъщност познаваш от ФБР? — попита го Берингтън нетърпеливо.
— Познаваш ли семейство Крийн, Дейвид и Хилъри?
Берингтън поклати глава.
— Той е помощник-директор, а тя е лекуваща се алкохоличка. И двамата са на около петдесет. Преди десет години, когато ръководех ЦРУ, Дейвид работеше за мен в отдел „Дипломатически“, държейки под око всички чужди посолства и техните шпионски секции. Аз го харесвах. Както и да е, един следобед Хилъри се напила, качила се в хондата си и прегазила шестгодишно чернокожо момиченце. Без да спира, тя продължила, после спряла до някакъв магазин и се обадила на Дейв в Ленгли. Той веднага отишъл със своята кола, взел я и я закарал у тях, след което подал оплакване, че колата е открадната.
— Но нещо се объркало.
— Имаше един свидетел на инцидента, който твърдеше, че колата била карана от бяла жена на средна възраст, и един упорит детектив, който знаеше, че жените, които крадат коли, са много малко. Свидетелят разпозна Хилъри, тя се пречупи и си призна всичко.
— И какво стана после?
— Отидох при областния прокурор. Той искаше да тикне и двамата в затвора. Аз му се заклех, че те са изпълнявали важна задача от огромно значение за сигурността на държавата и го накарах да оттегли обвинението. Хилъри започна да посещава сбирките на анонимните алкохолици и оттогава не е близвала нито капка.
— А Дейв се е преместил във ФБР и се справя добре, нали?
— И колко само ми дължи…
— Може ли да я спре тая Гита?
— Той е един от деветте помощници на директора, подчинени на заместник-директора. Няма отношение към отдела с пръстовите отпечатъци, но е влиятелно момче.
— Може ли обаче да го направи?
— Не знам! Ще го питам, успокой се! Ако може да се направи, той ще го направи.
— Добре, Джим — каза Берингтън. — Вдигай шибания телефон и го питай.
27.
Джийни запали осветлението в лабораторията и Стив влезе след нея.
— Езикът на генетиката се състои от четири букви — A, C, G и T.
— Защо именно тия четири?
— Аденин, цитозин, гуанин и тимин. Това са така наречените азотни бази, прикрепящи се към централните ивици на ДНК молекулата. Те формират думи и изречения, като например: Постави пет пръста на всеки крак.
— Да, но във всяка ДНК трябва да пише: Постави пет пръста на всеки крак.
— Правилно. Твоята ДНК е много близка до моята и до тази на всички хора по света. Имаме много общи неща дори с животните, защото сме направени от същите протеини, както и те.
— Тогава как правиш разлика между Денисовата ДНК и моята?
— Между думите има части, които не означават нищо, просто безсмислица някаква, нещо като интервали. Наричат се олигонуклеотиди, но всички им викат олиги. В интервала, намиращ се между пет и пръста, може да има едно олиго, което се чете като TATAGAGACCCC, повторено определен брой пъти.
— Всички ли имат TATAGAGACCCC?
— Да, но броят на повторенията при различните хора е различен. Между пет и пръста ти може да имаш трийсет и две олиги, а аз може да имам двеста осемдесет и седем. Няма значение колко олиги имаш, защото те не означават нищо.
— А как сравняваш олигите на Денис с моите?
Тя му показа правоъгълна плочка с размер и форма на книга.
— Намазваме повърхността на тази плоча със специален вазелин, правим прорези по повърхността й и вътре пускаме проби от твоята ДНК и от тази на Денис. После слагаме плочата ето тук. — На масата имаше малък стъклен съд. — Пускаме за два часа ток през вазелина. Той кара ДНК частичките да се промъкват през вазелина на прави ивици. Да, но малките частички се движат по-бързо от дългите. Така че твоите частички с трийсет и две олиги ще свършат далеч пред моите двеста осемдесет и седем. Виждам, че Лайза вече е положила фолиото върху филмовата плака. Мисля, че конфигурацията вече е оформена. Остава ни само да проявим филма.
Стив се опита да види изображението на филма, докато тя го промиваше в някакъв химически разтвор и го плакнеше с вода. На това парченце бе записана цялата му история! Но на него не се виждаше нищо друго, освен непонятна стълбовидна конфигурация. Най-сетне тя го размаха във въздуха да изсъхне и го сложи на светлинното табло.